Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Но трябва да знаеш, че работя за ЦРУ — наежи се мъжът. — Затова внимавай какво правиш. Ако ме нараниш, това ще е зле за теб. Управлението мрази да плаща медицински сметки. Няма да го приемат добре. Затова просто махни тази… ръка. Това би бил много лош ход за теб. Както и за мен, като се замисля. Определено никой няма да спечели от този сценарий.

— Сигурно се шегуваш.

— Често предположение и също така често погрешно — каза той. — Слушай, близо до Операта има „Макдоналдс“. Да поговорим там.

Амблър безмълвно го зяпаше.

— Какво?

— „Макдоналдс“? — Амблър поклати глава. — Това да не е някакво ново място за рандевута на управлението?

— Наистина няма как да знам. Просто не съм сигурен, че стомахът ми може да смели местната помия. Ако вече не си разбрал, аз не съм от „разбойническия тип“. Това изобщо не е моето поприще.

Очите на Амблър непрекъснато се стрелкаха към околния пейзаж. Засега не беше засякъл присъствието на „пешеходен патрул“, който да дебне в сенките.

— Добре, ще говорим в „Макдоналдс“. — Ти никога не се съгласяваш на място за среща, определено от отсрещната страна. — Но не и сега.

Амблър мушна ръка в предния джоб на сакото на мъжа и измъкна мобилния му телефон. Стандартен мобилен апарат „Ериксон“. Бързата проверка разкри, че е оборудван с предплатена френска СИМ карта. Вероятно го беше взел под наем на летище „Шарл дьо Гол“. Той натисна няколко клавиша и на дисплея се изписа номерът на телефона, който Амблър надлежно запамети.

— Ще ти се обадя след петнадесет минути и ще ти дам адрес.

Мъжът погледна часовника си, електронен „Касио“.

— Добре — каза той с лек гъргорещ звук. Дванадесет минути по-късно Амблър излезе от метростанция „Пигал“. Ресторантът „Макдоналдс“ се намираше точно отсреща; минаващите тълпи хора щяха да улеснят дискретното наблюдение на мястото на срещата. Той се обади на човека, представил се като Кейстън, и му продиктува адреса.

Сетне Амблър зачака. Имаше стотици методи, по които преследвачите можеха незабележимо да заемат позиции. Смеещата се двойка до будката за вестници, самотният мъж с нездрав вид, който жадно се взираше във витрината на магазин за „еротични помощни средства“ от латекс и кожа, бузестият младеж, облечен в дънково яке, с фотоапарат около врата си — всички щяха да отминат за миг и всички можеха да бъдат заместени от хора с подобен профил, които щяха да избягват зрителен контакт едни с други, но щяха да са невидимо свързани от общ координатор.

Но такова вмъкване винаги произвеждаше леки смущения, които острият поглед на един наблюдател можеше да засече. Човешките същества се разполагаха на разстояние едни от други в съответствие със закони, които не осъзнаваха, но които предопределяха поведението им.

Двама души в асансьор разделяха пространството помежду си; ако бяха повече от трима, зрителният контакт грижливо се избягваше. Когато в кабината влезеше допълнителен пътник, возещите се вече обитатели се препозиционираха, така че да оставят максимално разстояние помежду си. Това беше един малък танц, повтарящ се час подир час, ден подир ден в асансьорите по целия свят — хората се държаха така, сякаш бяха специално обучени в маневрата, но в същото време изобщо не осъзнаваха какво ги караше да отстъпят още мъничко навътре, още мъничко наляво, още мъничко надясно, още мъничко напред. Но моделите на поведение бяха очевидни веднъж щом човек се настроеше на тяхна вълна. Подобни закономерности — разтегливи и неопределени, но истински — се откриваха и на тротоара, в начина, по който хората се струпваха около витрина на магазин или се подреждаха на опашка пред вестникарска будка. Присъствието на някой, който беше разположен на позиция, леко нарушаваше естествения ред. Един достатъчно възприемчив наблюдател щеше да осъзнае смущенията, които се крепяха точно на ръба на съзнателното. Амблър знаеше, че да си обясни нередното беше далеч по-трудно, отколкото спонтанно да го почувства. Съзнателната мисъл беше логична и бавна. Интуицията беше мимолетна, неосъзната и обикновено много по-прецизна. В рамките на няколко минути Амблър със задоволство установи, че наоколо няма наблюдателен екип.

Бледият мъж пристигна с такси и спря на ъгъла точно пред „Макдоналдс“. Когато излезе от колата, той бързо протегна глава и се огледа наоколо, примигвайки — безполезен жест, който по-вероятно щеше да го идентифицира за евентуалните му преследвачи, отколкото обратното.