Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Радвам се да те видя, Ащън — топло каза Уитфийлд. — Това са, ако се осмеля да се позова на китайската поговорка, интересни времена.

Ащън Палмър се усмихна. Посребрената му коса беше поизтъняла от времето, когато Уитфийлд му беше студентка, но беше все така спретната, а челото му — високо и впечатляващо. От косите му очи струеше интелигентност. В него имаше нещо извън времето, нещо, което превъзхождаше ежедневието. В кариерата си Уитфийлд беше срещала много личности, предопределени да останат в историята, но вярваше, че той бе единственият наистина велик човек, който гледаше в бъдещето. За нея беше привилегия да се запознаят — беше го осъзнала дори тогава, когато тъкмо беше навършила двадесет. Осъзнаваше го не по-малко и днес.

— Какво ще ми кажеш? — попита професорът. Уитфийлд знаеше, че Палмър е дошъл тук направо от Хонконг, но той изглеждаше добре отпочинал.

— Засега всичко се случва точно както го предвиди. — Очите й блестяха. — Както го прозря е по-точната дума. — Тя се огледа в елегантното венецианско огледало. Мекото сияние на френската зима озаряваше оловното стъкло, като подчертаваше високите й скули и изразените й черти. Лешниковата й коса, разделена на път, беше старателно фризирана; тя носеше вишневочервен костюм с пола и единичен наниз перли на врата си. Незабележими сенки подчертаваха синевата на очите й. — Добро местенце си имаш тук.

— Центърът за политически изследвания ще организира конференция тук. Валутни регулации: една „източно-западна перспектива“. Ти какво каза на хората си?

— Шато дьо Гурне е в графика ми, не се тревожи. Среща с учени на тема валутната либерализация.

— Защото все още трябва да се вземат предпазни мерки.

— Напълно го осъзнавам — отвърна Уитфийлд. Тя седна край масичката от позлатено дърво, а Палмър се присъедини към нея.

— Спомням си първия път, когато чух твоя лекция — каза тя и отмести поглед от оловното огледало. — Бях студентка в „Радклиф“, а ти водеше обзорен курс по глобална политика в „Сандърс Тиътър“, и написа три немски думи на дъската: Machtpolitik, Geopolitik u Realpolitik . Някой от задните редове на аулата се провикна: „Сега и немски ли ще трябва да проговорим?“ А ти отвърна „не“ и каза, че наистина има език, който ще трябва да научим, и че само малцина от нас ще успеят да го усъвършенстват — езикът на политиката.

Очите на Палмър се притвориха в спомени.

— Смятах, че е честно да предупредя хората.

— Точно така — каза тя. — Ти обяви, че повечето от нас просто никога няма да му хванат цаката. Че само някои от нас ще го овладеят на високо ниво, а останалите ще пропаднат в клишето на исторически незначимите — възгледите за вселената на един член на градски съвет, така мисля, че го определи. Трудна материя за млади мозъци.

— Твоят интелектуален потенциал личеше още тогава — каза Палмър. — Онази целеустремена упоритост в ученето, която човек или притежава, или не.

— Спомням си разказа ти за Чингис хан и как със съвременни определения би могло да се каже, че е посветил живота си на либерализация на търговията и свобода на религиите, защото така е управлявал империята си.

— И именно това го е нравело толкова опасен. — Той разпери ръце върху инкрустираната масичка от крушово дърво.

— Точно така. И на картата ни показа размаха на неговата империя и как през 1241 г. синът му и негов наследник, Огадай, превзел Киев, разбил германската армия на изток, прегазил Унгария и стигнал до портите на Виена. Сетне ордите спрели. Границите на Моголската империя съвпадали почти изцяло с тези на Източния блок. Това беше стъписващото. Ти ни показа двете области, едната на моголския доминион, а другата на комунистическата империя, от Северна Корея и Китай чак до Източна Европа. Беше една и съща площ — „отпечатъкът на историята“, така го нарече ти. И е било чиста случайност, че моголите са спрели пред Виена.

— Чиста случайност — повтори Палмър. — Огадай загинал и предводителите на армията искали да се върнат и да помогнат в избора на негов приемник.

— Ти ни показа, че великите империи се подчиняват на закономерности. През шестнадесети век Сюлейман Великолепни бил най-могъщият османски султан и освен това бил привърженик на основните принципи на равнопоставена справедливост, процедурна честност, свободна търговия. Ти доказа, че в историческо отношение източните империи са били винаги опасни за Запада според това колко либерални са били вътрешно.

— Твърде много хора са неспособни да прочетат писанията по стената — каза Палмър. — Особено когато те са на китайски.