Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Мъжът с пилешките гърди протегна ръка.

— Аз съм Сампсън. От какво имаш нужда?

— На този етап вече говорим за забърсване — каза Амблър.

— Имаш предвид…

— Целта е елиминирана в 9:00 часа.

— Бърза работа.

— По-бърза, отколкото се опасявахме. По-мръсна, отколкото се надявахме.

— Разбирам.

— Много се съмнявам, Сампсън. — Тонът на Амблър беше арогантен, властен. — Сега сме загрижени за малката ви лодчица тук. Тревожим се, че може да се е появила пробойна.

— Какво? Не говориш сериозно.

— По-сериозен съм от проклета аневризма. Това е само една възможност, но трябва да я проверим. Таркин знаеше твърде много. Както казах, работата се оплеска. Ще ми е нужда защитена комуникационна връзка с Вашингтон. Говоря ти за сигурност от край до край. Без малки розови ушички, притиснати към стената.

— Наистина ще трябва да го обсъдим с…

— Незабавно, да те вземат мътните!

— Значи ще ти е нужна обезопасената стая горе. Проверява се всяка сутрин. Проектирана е за акустично, визуално и електронно уединение, както е според спецификациите на отдела.

— Аз съм участвал в писането на тези спецификации — смразяващо заяви Амблър. — Спецификациите са едно. Изпълнението им съвсем друго.

— Лично гарантирам сигурността на помещението.

— Трябва да предам доклад. Което означава, че имам нужда да направя някои бързи проверки.

— Разбира се — каза Сампсън. Амблър сурово го изгледа.

— Тогава да вървим.

Повечето основни консулски сгради имаха почти еднакви помещения, където разузнавателните данни се съхраняваха, обработваха и предаваха. В последните няколко десетилетия съоръженията на щатското централно командване бяха придобили особена важност за американската власт, за разлика от тези на Държавния департамент, който трябваше да сниши глава пред възхода на военните ресурси над дипломатическите в конюнктурата след студената война. Такъв беше светът, но не и този, в който живееха хора като Сампсън; те прилежно изписваха аналитичните си доклади и смятаха, че се намират в центъра на действието, макар че това действие отдавна беше минало покрай тях.

Обезопасената стая се намираше зад две отделни врати, а вентилационната система създаваше в помещението малко по-силно налягане в сравнение с околните стаи, така че незабавно да се регистрира отварянето на някоя от вратите. Самите врати бяха бронирани, от дебела стомана с гумирано покритие, което осигуряваше непроницаема звукоизолация. Спецификациите изискваха стени, направени от редуващи се слоеве фибростъкло и бетон.

Амблър пристъпи в стаята и натисна бутон, който автоматично затвори вратите. За миг се възцари пълна тишина; помещението беше неприятно топло и с приглушено осветление. После се разнесе тихото съскане на набиращата скорост вентилационна система, а халогенните осветителни тела грейнаха. Амблър се намираше в пространство около четиристотин квадратни фута. Имаше две работни бюра, поставени едно до друго, облицовани с бял ламинат, и два стола с овални форми, облечени в черна синтетична материя. На бюрата имаше плоски монитори като онези долу и черни клавиатури; бежовите компютърни кутии бяха закрепени на високи поставки. Безспирната високоскоростна, фиброоптична интернет връзка обменяше кодирани данни с дигиталния архив във Вашингтон; подобни отдалечени съоръжения за данни се обновяваха и синхронизираха на часова база.

Трипоточната конфигурация поддържаше осемдесет и четири терабитова система, оборудвана с проактивен мониторинг и софтуер за откриване и отстраняване на грешки. Освен това беше програмирана с характеристики за автоматично изтриване в случай на пробиви. Беше взета всяка възможна предпазна мярка, за да е сигурно, че това необятно хранилище на данни няма да попадне в неподходящи ръце.

Амблър включи монитора и изчака няколко секунди, докато той примигне и се съживи; връзката вече беше осъществена. Той започна да набира ключовите думи на търсенето си. Без да му мигне окото, се беше озовал в най-чувствителното място в пункта на „Консулски операции“; измамата му можеше да бъде разобличена всеки миг. Предполагаше, че пътешествието на Левалски до авеню „Габриел“ №2 щеше да отнеме двадесет минути, но при слаб трафик можеха да бъдат и по-малко. Трябваше да използва времето си разумно.

Уай-чан Лун , написа той. Няколко секунди по-късно се появи стандартна биография, подготвена от Бюрото за разузнаване и проучвания към Държавния департамент. Подчертани активни връзки водеха до отделни файлове за родителите, търговските им интереси, произход, политически контакти. Оценката на бизнеса на родителите му не разкриваше нищо особено. Дейностите им не блестяха от чистота — приятелски членове на законодателните органи надлежно получаваха дарения; намекваше се за незначителни заплащания на чуждестранни официални лица, за да ускорят определени сделки, без да бъдат документирани — но по стандартите на времето и мястото бяха извършвани с достатъчна степен на почтеност. Той нетърпеливо прегледа биографията на самия Уай-чан Лун, разпознавайки обичайните характеристики в един обичаен летопис на известна личност.