Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Това е над нивото ти на заплащане, повярвай ми — сприхаво отвърна Амблър и погледна часовника си. — О, проклятие. Момчета, вие тук сте пълна подигравка, нали?

— Съжалявам, но не…

— Не съжаляваш и наполовина, отколкото ще съжаляваш после.

— Ако ми кажете кой сте…

— Не знаеш ли кой съм?

— Опасявам се, че не.

— В такъв случай трябва да предположиш, че не се предполага да знаеш кой съм. На мен ми мирише, че си излязъл от инкубатора преди една-две седмици. Направи си услуга. Когато потъваш, извикай спасител.

Инкубатора — жаргон в „Консулски операции“ за специалната тренировъчна програма, която всички оперативни агенти трябваше да преминат. Младежът хвърли на Амблър разкривена усмивка.

— Какво искате да направя?

— Имаш няколко варианта, нали? Да се обадиш на Арни — аз ще ти дам телефона на Франческа, ако го нямаш. Или да размърдаш някой от каубоите зад бюрата горе. Аз съм приносителят на новините, comprendez-vouz . И колкото по-бързо ме скриеш от очите на цивилните, толкова по-добре. Всъщност да вървим още сега. — Той отново хвърли поглед на часовника си, драматизирайки нетърпението си.

— Защото наистина нямам повече време. И ако вие, шибаняци, си вършехте работата, изобщо нямаше да се наложи да влача окаяния си задник тук.

— Но аз ще трябва да видя някакъв документ за самоличност. — Искането се бе превърнало във въпросителна молба; младият агент се чувстваше несигурен, неуверен.

— Човече, излагаш се за трети път. Не страдам от недостиг на самоличности — имам си четири различни. Казах ти, че се довлякох тук направо от оперативна мисия. Да не мислиш, че си нося истинските документи? — Амблър избухна. — Хей, не ме карай да ти създавам неприятности. Знаеш ли, че някога и аз стоях там, където си ти сега. Спомням си какво е.

Амблър пристъпи зад гишето и натисна бутона за асансьора, който се намираше на няколко ярда разстояние.

— Но вие не можете да се качите там сам — каза младежът.

— Няма и да го направя — безгрижно отвърна Амблър. — Ти идваш с мен.

Младежът изглеждаше слисан, но последва Амблър в асансьора. Авторитетът и увереността в гласа на непознатия бяха много по-ефективни от всеки документ за самоличност. Амблър натисна копчето за третия етаж. Въпреки античния си вид — сгъваема дървена врата, облечена в кожа врата с малко прозорче — асансьорът беше нов, както Амблър очакваше, и когато отново се отвори, той пристъпи в съвсем различна сграда.

Но не и непозната. Приличаше на всяко подразделение на Бюрото за разузнаване и проучвания към Държавния департамент. Редици бюра, компютри с плоски екрани, телефонни апарати. Редици машини за нарязване на документи — стандартен протокол на министерството след превземането на американското посолство в Техеран през 1979 г., но най-вече персоналът изглеждаше познат — не като индивиди, а като типажи. Бели ризи, рипсени вратовръзки — с някои леки промени те можеха да минат за служители на Ай Би Ем от началото на шестдесетте, в разцвета на американската инженерна наука.

Амблър бързо огледа помещението и идентифицира най-старшия офицер секунди преди самия мъж — с пилешки гърди, широк таз, тясно, педантично лице, гъсти черни вежди и коса, която падаше над челото му по начин, който някога трябва да е бил модерен в колежа — да се изправи на крака. Заместникът на Кийт Левалски. Той седеше на ъглово бюро в помещение, в което нямаше отделни кабинети.

Амблър не го изчака да се приближи.

— Хей, ти — грубо подвикна той на мъжа с пилешките гърди. — Ела тук. Трябва да поговорим.

Мъжът пристъпи напред с объркан вид.

— Откога си разпределен тук? — заповеднически попита Амблър.

Кратка пауза, преди запитаният да отговори.

— А ти пък кой си?

— Откога, по дяволите.

— Шест месеца — предпазливо отвърна мъжът. Амблър тихо се обърна към него.

— Получихте ли тревогата Таркин? Едва забележимо кимване.

— Значи знаеш кой съм, кои сме ние. И знаеш, че е по-добре да не задаваш повече въпроси.

— Ти си от ударния отряд? — Мъжът говореше със снишен глас. В изражението му имаше напрежение и мъничко завист — административен чиновник, разговарящ с професионален убиец.

— Няма ударен отряд и ти не си ме виждал — процеди през зъби Амблър, докато потвърждаваше запитването със също така едва забележимо кимване. — Ето така ще играем, разбра ли? Ако имаш проблем с това, ако имаш проблем с нас, отнеси го до заместник-секретаря. Макар че ако си заинтересуван от продължителността на кариерата си, по-добре си помисли два пъти, преди да го направиш. Хората си рискуват задниците там навън, за да можете вие да си топлите дебелите задници тук вътре. Днес загубих един от хората си. Ако разследването установи, че протакате работата, ще ви изкормя всичките. И нека ти напомня — времето е жизненоважно.