Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Нямаше и намек от твърденията, включени в досието, което беше изготвено от Отряда за политическа стабилизация, а той беше добре запознат с методите на загатване, с техниките за индиректно осведомяване, използвани от професионалните разузнавателни анализатори. Те обикновено се състояха от безпристрастно отричане, предшествано от „Въпреки слуховете за контакти с…“ Или „Макар някои да предполагат, че…“ Но тук нямаше нищо подобно. Анализаторите най-вече се интересуваха как перспективите му като политическа фигура от национално значение бяха засегнати от неговата „решително приятелска реторика“ във връзка с взаимоотношенията с Китай. Погледът на Амблър се местеше и подскачаше от параграф на параграф като двуколка по неравен планински път. От време на време той се спираше на някой пасаж с потенциално значение.

Уай-чан Лун беше силно уверен в „бъдещето на съсредоточена либерализация“. Той вярваше, че появата на един по-демократичен континентален Китай ще доведе до по-близки политически връзки, докато неговите опоненти поддържаха по-старата, непреклонна позиция на безкомпромисна враждебност и подозрение позиция, която несъмнено подсилваше враждебността и подозрението, избуяли сред съответните им колеги в Китайската комунистическа партия и Народната армия за освобождение. Позицията на Уай-чан Лун по този въпрос вероятно би била политически несъстоятелна за всеки политик, на когото липсва неговата огромна лична притегателна сила.

Думите бяха суховати, внимателно подбрани, но описваха точно идеалистичния млад кандидат, когото Амблър беше видял — човек, който говореше открито за идеалите си без домогване до политическа изгода и който беше уважаван заради това.

Досието на Курт Солингер беше далеч по-повърхностно. Специалист по търговските преговори, той беше отдал петнадесет години на работа по европейските икономически въпроси в различни институции — Общия пазар на Европа, Европейската общност, Европейския съюз. Беше роден през 1953 г. и беше израснал в Дюрн, Белгия, квартал на средната класа в Антверпен. Баща, завършил в Лозана остеопатолог, майка — библиотекарка. Беше минал и през типичните леви убеждения в гимназиалните години и колежа — прекарани в лицея „Ван Дюрн“ към католическия университет „Льовен“ — но нищо кой знае колко необичайно. Бяха го фотографирали с група, протестираща срещу разполагането на ракети със среден обсег в Германия в началото на осемдесетте. Присъстваше като подпис върху различни петиции на „Грийнпийс“ и други активисти за защита на околната среда. Но този тип дейности заглъхнаха след тридесетата му годишнина. Беше се впуснал в дебрите на академичната наука с определена целенасоченост, разработвайки икономически докторат, свързан с местните пазари и европейската интеграция, с помощта на професор Ламбрехт. Очите на Амблър пробягнаха по суховатото резюме, търсейки… какво? Не беше сигурен. Но ако имаше някаква закономерност, това беше единственият начин да я открие. Щеше да я види. Или нямаше.

Амблър продължи да чете надолу, подминавайки вцепеняващо дългия списък на различните бюрократични титли и повишения, които мултилингвистът д-р Курт Солингер беше получил. Растежът му беше стабилен, макар и не грандиозен, но в една сфера на отлично образовани технократи като самия него той бавно беше утвърдил репутация на почтеност и интелигентност. Следващата секция от биографичния очерк на Солингер беше озаглавена „Източният отбор“. Тази част засягаше председателството му на специален комитет по проблемите на източно-западната търговия. Амблър зачете по-бавно. Екипът беше направил забележителни крачки в изковаването на специално търговско споразумение между Европа и Китай, което обаче беше дерайлирало заради смъртта на главния европейски преговарящ, а именно Курт Солингер.

С разтуптяно сърце Амблър изписа името на Беноа Дешен. Бегло прегледа детайлите на колежанското и университетското образование на Дешен, стипендиите му и факултетските назначения, бюрократичните подробности на консултантската му работа за Комисията по мониторинг, утвърждаване и инспекция към Обединените нации, а после и скоростното му издигане към управлението на Международната агенция за атомна енергия.

Знаеше какво търси и го откри към края на файла. Дешен беше назначил специална комисия, натоварена с разследване на обвиненията, че китайското правителство е въвлечено в разпространение на ядрено оръжие. Много хора смятаха, че обвиненията обслужват политически цели; други се тревожеха, че дим без огън няма. Като генерален директор на МААЕ Дешен се ползваше с репутация на висока нравственост и независимост. Собствените анализатори на Държавния департамент бяха заключили, на база на пълния си разузнавателен преглед, че в рамките на година след издаването си докладът ще реабилитира китайското правителство.