Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Значи усърдно отиде там, за да бдиш на отсрещната страна на улицата.

— Понеже информацията, която ти е нужна, включва „Консулски операции“ по някакъв начин, а в света на „Консулски операции“ ти се чувстваш като у дома си.

— Значи просто имаше такова чувство, така ли? Очите на Кейстън пламнаха.

— Чувство? — Той беше величествен в отвращението си. — Чувство? Клей Кейстън не действа по чувства. Той няма вземане-даване с предчувствия, интуиции, инстинкти и прочие…

— Би ли снишил глас?

— Съжалявам. — Кейстън се изчерви. — Опасявам се, че засегна оголен нерв.

— Както и да е. Та по твоята превъзходна поредица от умозаключения…

— Ами, по-скоро е въпрос на вероятностна матрица, отколкото на строга силогистична логика…

— Но на каквато и изчанчена магия да си разчитал, ти си решил да дебнеш край една определена врата. И ти е излязъл късметът.

— Късметът? Очевидно не си чул нищо от това, което казах. Всичко беше въпрос на прилагане на теоремата на Байес, за да изчисля условните вероятности, отдавайки дължимата тежест на по-раншните вероятности, като така избегнах погрешния извод за…

— Но по-трудният въпрос е защо. Защо си тръгнал да ме търсиш?

— Много хора те търсят. Аз мога да отговоря само за себе си. — Кейстън направи пауза. — И това е достатъчно трудно. До преди няколко дни всичко, което ме интересуваше, беше да те открия, за да бъдеш изваден от строя — елиминирана нередност. Но сега започвам да си мисля, че съществува и по-голяма нередност, с която да се боря. Аз притежавам определени данни. Вярвам, че ти притежаваш някакъв друг комплект данни. Сливайки информацията си — установявайки по-голяма тестова площ, ако използваме техническия термин, — ще успеем да отбележим по-голям прогрес.

— Все още не разбирам защо не си в офиса си и не подостряш моливи.

Кейстън изсумтя.

— Попречиха ми, до това се свежда всичко. Има някакви лоши играчи, които искат да те открият. Аз пък искам да открия тях. Това може би води двама ни към споделен интерес.

— Да видим дали съм разбрал правилно — каза Амблър. Поддържаше тона си тих и разговорен, като знаеше, че звукът ще се изгуби в общия фон на всяко разстояние, по-голямо от три фута. Очите му продължаваха да оглеждат обстановката. — Искал си да ме откриеш, за да ме извадиш от строя. А сега искаш да откриеш други, които на свой ред искат да открият мен.

— Именно.

— А после какво?

— После? Ами, тогава ще е твой ред. След като предам тях, ще искам да предам теб. А след това продължавам с подострянето на онези моливи №2.

— Казваш ми, че евентуално се надяваш да ме „предадеш“? Да ме извадиш от „строя“? Защо би ми казал такова нещо?

— Защото това е истината. Разбираш ли, ти представляваш всичко, което ненавиждам.

— С ласкателства няма да постигнеш нищо.

— Факт е, че хората като теб са вредители. Ти си каубой и си нает от други каубои, от хора, които не признават правила и закони, хора, които все гледат да минат по краткия път. Но знам и други неща за теб. Знам, че ти винаги узнаваш, когато някой те лъже. Така че защо да си правя труда?

— Онова, което си чул, е вярно. Това не те ли плаши? По мое мнение прави живота по-лесен. Увъртанията никога не са били силата ми.

— Нека те попитам още веднъж — казал ли си на някого къде се намирам?

— Не — отвърна Кейстън.

— Тогава ми кажи защо да не те убия.

— Ами вече ти казах. В краткосрочен план имаме определени общи интереси. В дългосрочна перспектива… както Кийнес казва, в дългосрочна перспектива всички сме мъртви. Прецених, че ще поемеш рисковете на един временен съюз.

— Врагът на твоя враг е твой приятел?

— Господи, не — заяви Кейстън. — Това е омразна философия. — Той започна да сгъва хартиената салфетка в оригами с формата на жерав. — Нека да е ясно. Ти не си ми приятел. И аз не съм твой, това е сигурно като ада.

Итън Закхайм разглеждаше лицата на анализаторите и техническите специалисти, насядали около масата в конферентна зала 002А, и уморено се чудеше колко тона камък и бетон лежат над главата му — шест етажа от строена през 1961 г. чудовищна конструкция. Точно сега тежестта на собствените му рамене беше достатъчно непосилна.

— Добре, хора, очевидно не сме постигнали целите си, затова моля ви, кажете, че поне сме научили едно-две неща. Абигейл?

— Ами, анализирахме информационния поток, който той е използвал в консулството — каза специалистката по разузнаване, а очите й неспокойно се стрелкаха изпод кафявия й бретон. Проникването на Таркин в уж строго охраняваното съоръжение в Париж беше болезнена рана — стъписващ и ужасяващ ход, довел до взаимни обвинения между всички отдели — и не беше тема на дискусия, която някой желаеше да съживява. — Три от заявките му са засягали информация за Уай-чан Лун, Курт Солингер и Беноа Дешен.