Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Козела седна в едно кафене по диагонала на телевизията. Поръча си кафе, минерална вода и измъкна свитъка вестници от джоба на сакото си. Щеше да чете обяви и всъщност за това беше изкупил пресата. Но не бързаше за никъде, беше си дал едноседмична почивка. Беше разпуснал и отбора, а и беше прикрил следите си от Мосад. Поне така се надяваше. Козела разгърна вестник „Труд“ по инерция — просто това беше вестникът, който стоеше най-отгоре. Прехвърли разсеяно страниците, докато попадна на едно заглавие, което привлече погледа му. С големи букви на син фон пишеше „Ислямски фашизъм“. Това беше интервю с някакъв българин, американски политолог на име Алекс Алексиев. Името не му говореше нищо, лицето още по-малко, но Козела се зачете. На въпроса за ислямския екстремизъм Алексиев отговаряше със смелостта на картечар. Козела се зачете подробно и прочете интервюто три пъти. Този умен и смел българин не се свенеше да бърка дълбоко в раната, още повече той проследяваше генезиса на ислямския екстремизъм и не го различаваше по нищо от фашизма, болшевишкия комунизъм или която и да е било друга доктрина на насилничество. На въпроса как се е появил този феномен или чума, наречен ислямски екстремизъм, и има ли връзка с религията, Алексиев отговаряше: „Тънка, това е като с болестта. Дори човек да се справи със симптомите, не бива да подценява причинителите.“ Ислямо-фашизмът както го наричаше той, е тоталитарна идеология, която осъжда на смърт всички друговерци, били те християни или юдеи, т.е. т.нар. неверници. Разбира се, че това е деформация на Корана, но и Светата инквизиция деформира християнството и проля потоци от кръв в името на правата вяра. Нравствено мюсюлманите са в седми век, летоброенето при тях започва от времето на Абдул Уахаб, който е основоположник на уахабизма. През 1744 г. султанът на Арабия се съюзява с него и провъзгласява принципа „такфир“, което преведено значи, че всеки мюсюлманин може да обвини друг в безверие. Разбира се, това противоречи на Корана, но не и на войнстващата доктрина. Целта е проста — власт, ислямо-фашизъм, макар че тези понятия се появяват по-късно, едва през двайсети век, когато изгряват звездите на фанатици като Хасан ал Банна, Абдул ал Маудуди, Мохамед Кутуб, Абдула Азам. Те основават Мюсюлманското братство през 1928 г., след което идват парите и от бедни бедуини, тези ислямо-фашисти се превръщат в притежатели на над сто милиарда долара годишно. Само шестстотин милиона долара от тях те похарчиха за подпалване на огнища на Балканите, Босна, Косово, Македония. Вижте само колко джамии построиха в България. Това са войнстващи групировки, които се крият зад международните фондации „Ал Харамайн“ и „Ал Тайбах“ и всичко това е война срещу западните цивилизации. На края на интервюто, журналистът е задал още един въпрос: „Как бихте познали, че екстремистите действат и в България?“ „По най-простия начин, — отговаря този умен мъж. — Български мюсюлманчета се изпращат в Мека и Медина, обучават се и се връщат като воини и врагове на фатерланда си. Всичко, което не е ислямо-фашизъм, подлежи на унищожение. А това са християнският свят и юдаизмът. Който си въобразява друго е или глупак, или наивник.“

Козела се замисли дълго над тази статия интервю. Без да си дава сметка, той знаеше почти всичко това. Друга работа е, че нито се беше старал, нито имаше за цел да направи подобен анализ.

Хората на Мосад като че ли бяха прави. Тази напаст или трябваше да бъде изкоренена, опожарена с напалм или планетата щеше да пламне от него.

Ти си наивник, Козел! помисли той разсеяно. Не си приписвай чужди каузи!

И заедно с тези мисли и интервюто не му излизаше от съзнанието. Да, така беше. Пет милиона евреи, обкръжени от сто милиона араби. Схватката изглеждаше непосилна. Фигуративно казано, това би било борба между един борец по сумо и едно новородено бебе. Но фактите говореха друго. Държавата вреше и кипеше от истерични вопли. Гинеха мъже в Ирак, съдеха медицински персонал в Либия, давеха се деца в реките на Черна гора и за всичко това се търсеше виновен.

Някой трябваше да бъде виновен! Кой беше виновен за Потопа, по дяволите? А за стогодишната война? А за Втората световна? А за Тунгуския метеорит? Козела поиска второ кафе и отново препрочете интервюто. Той вече имаше повече аргументи за общуването си с фон Веер и възрастната дама и повече основания за търговия. Вече знаеше основни имена и понятия, които щяха да му свършат важна работа, когато застане очи в очи с Мосад.