Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Аз няма да съм наемник, ще се опитам да играя сътрудник! помисли той и включи апарата.

— Йохан… — каза той, когато чу гласът на фалшивия барон. — Аз съм в едно кафене на ъгъла на Сан Стефано и Шейново. Сам съм. Ако искате, можем да се видим веднага. Мога да ви изчакам тук, а може да се срещнем и другаде. Но вече имам какво да ви кажа.

— Как се казва кафенето? — попита фон Веер.

— Не знам — отговори Козела, — но е единствено по диагонала на телевизията. Отсреща е старата бирена фабрика.

— Чакай там! — каза младият офицер на Мосад. — Някой ще дойде при теб.

Козела прочете за трети път един от пасажите на интервюто. Умен и прозорлив мъж беше този Алекс Алексиев. За съжаление такива като него избираха да живеят далече от тази кочина, наречена България.

Трийсет минути по-късно в заведението влезе Бенина Аберман. Предизвикателна като проститутка, но със злия поглед на невестулка, готова всеки миг да прегризе гърлото на жертвата си.

По времето на Васил Илиев, в зората на бандитизма, когато започнаха да се реконструират, бандите предприеха един на пръв поглед хуманитарен, а всъщност решаващ ход. Ние воюваме, имаме противоречия, но ги уреждаме помежду си. Никой, под никакъв претекст не е отговорен за нашето поведение, още по-малко семействата. Жени и деца, бащи и майки — това са нашите „свещени крави“ и каквито и спорове да решаваме помежду си, никога и нищо от войната няма да рефлектира върху семействата ни.

Десет години мутрите спазваха това правило, но го нарушиха. „Старите артисти“, които бяха подписали тази конвенция, бяха или мъртви, или грохнали от войни или „бели якички“, а „новите вълци“, които налитаха в джунглата, не се съобразяваха със създадените правила. Изчезна синът на Венци Жулето, генерално нарушение на първото правило. Той плати през главата на МВР — второ нарушение на правилото, и въпреки това младите вълци убиха сина му.

Престъпността излезе извън всякакъв контрол, а Козела, който се изживяваше ту като участник в процеса, ту като наблюдател, ту като опонент, знаеше, че предстои кървава баня.

Преди да се срещне с младата еврейка, той беше говорил с Маласа, беше му задал въпроса ребром:

— Къде е младото Жуле?

— Не знам — беше неувереният отговор на младока.

— Колко време ти трябва да разбереш?

— Не знам, шефе — каза Маласа, — а и да разбера, за какво ти е да знаеш?

Тогава младият келеш си позволи лукса да изтресе библейската фраза:

— „Който трупа познание, трупа печалба“, г-н генерал.

Ако беше пред очите ми щях да го пребия! помисли Козела, но на глас каза:

— Искам да знам точно какво се е случило с Жулето и кои са пипали там.

След известно мълчание Маласа каза:

— Следите водят към Гърция, г-н генерал! Тони Пелтека, Гяволето, Борчо, Ампеца…

— Но те до един са мъртви, — каза Козела.

— Че са мъртви — мъртви са — каза Маласа, — но никой от тях не доживя до преклонна старост. И още нещо, г-н генерал. Защо едва в днешната преса започва да се говори за братя Георги и Любен Пехливанови и за Пепи Амигос?

— Защо? — попита Козела.

— Отговорът е в Доган и ти го знаеш по-добре от мене, шефе. Отново гепиха осемдесет килограма кокаин българска пратка. Този път инжектиран в банани и пак в Колумбия, и пак Меделин.

Това е ноу-хауто на Аберман! помисли Козела, слушайки думите на младия бандит, но знаеше, че това не е негова работа. Юдейският гений беше под негов контрол, но някой друг се беше добрал до ноу-хауто. И точно това беше въпросът, който той зададе на Бенина Аберман:

— Слушайте ме внимателно, уважаема, прелестна госпожице! Някой ползва уменията на вашия братовчед! Кой? Ако искате да водим сериозен разговор, първо ще ми отговорите на този въпрос?

Наглите очи на тази невестулка посърнаха.

— Честна дума, г-н Козел, очаквах, че вие знаете отговора!

Козела повика сервитьора, поръча чаша бяло вино за нея, водка за себе си, имитира, че отива до тоалетната и набра Хакел:

— Джон! — каза той, когато чу гласа му. — Коя е фондацията, която строи джамии из Балканския полуостров? Къде й е седалището, и кой е формалният й председател? Отговорът ми трябва след десет минути! — и изключи.

Завъртя се във фоайето и се върна на масата.

— Г-н Козел… — каза Бенина. — Докога ще играем тази детска игра на криеница?

— Докато е необходимо, скъпа! — колкото можеше по-добронамерено каза Козела. — Виждаш, светът ври и кипи, вие се мъчите да оцелеете! Вие, евреите имам предвид, но аз, българският селянин, имам не по-малко основание от вас да живея. Така че каквото е добре за Мойсей, невинаги е добре за планината!