Дийн Кунц - Маска

— Желанието на Милисънт Паркър за отмъщение — каза Грейс — също останало незадоволено, както и при другите момичета. Да. Знаех си, че някъде между Лора и Линда трябва да има още един живот.

— Но защо е продължило да става все тази, същата нощ, преди рождения ден?

— Лора с огромно нетърпение очакваше своя шестнайсети рожден ден — обясни Грейс-Рейчъл. Щял да бъде най-хубавият ден от живота й, казваше тя. Имаше какви ли не планове за него — и за това, как ще промени живота си след достигането на тази магическа възраст. Струва ми се, тя по някакъв начин е чувствала, че отношението на майка й към нея ще се промени, стане ли веднъж „голяма“. Но умряла в пламъците преди рождения си ден.

— И в живот подир живот, когато наближи шестнайсетия й рожден ден, от нейното подсъзнание избликва страхът от майката, омразата към майката.

Грейс кимна.

— От подсъзнанието на онази, която тя е била през 1865, на момичето — личността — скрита някъде дълбоко в психиката на Джейн.

Пътуваха минута-две в пълно мълчание.

Кормилото беше мокро от потта по ръцете на Пол.

Съзнанието му прехвърляше лудо подробностите на разказаната от Грейс история, опитваше се да я възприеме, когато отново го споходи познатото чувство — как се опитва да запази равновесие върху въже, опънато над страшно дълбока, мрачна пропаст.

После каза:

— Но Керъл не е майка на Джейн.

— Забравил си нещо — рече Грейс.

— Какво?

— Керъл е родила извънбрачно дете още преди да стане на двайсет. Знам, че тя ти е разказала всичко. Не издавам никаква тайна.

Стомахът на Пол рязко се сви. Почувства леден студ чак до мозъка на костите си.

— Боже мой. Искаш да кажеш… че Джейн е детето, което Керъл е дала за осиновяване.

— Не мога да го докажа — отвърна Грейс. — Но съм готова да се обзаложа — когато полицията разтвори мрежите си достатъчно широко и най-накрая открие родителите на момичето в някой отдалечен щат, ще разберем, че тя е осиновена. И че Керъл е нейната родна майка.

Стори й се, че цяла вечност се боричкат на пода пред камината, пухтяха, извиваха се, момичето биеше с юмруци, а Керъл опитваше да се съпротивлява, без да я нарани. Накрая, когато стана ясно, че Керъл несъмнено е по-силната и скоро ще овладее положението, момичето се изплъзна от нея, стана на крака, ритна я в хълбока и тичешком избяга от стаята към кухнята.

Керъл остана изумена и зашеметена не само от неочакваната жестокост на момичето, но и от нечовешката сила на ударите. Лицето я болеше и знаеше, че бузата й е одраскана. Нейното ухапано рамо вече кървеше; червеното петно пълзеше бавно към предната част на блузата й.

Тя се изправи и се олюля, за миг едва не загуби равновесие. Сетне тръгна подир момичето.

— Скъпа, чакай!

Някъде отдалеч, извън къщата, се чу резкият, дрезгав писък на Лориния глас:

— Мра-а-а-а-а-азя те-е-е!

Керъл стигна до кухнята и се подпря на хладилника. Момичето го нямаше. Задната врата зееше отворена.

Шумът на дъжда беше невероятно силен.

Тя тръгна бързо към вратата и огледа оттам задния двор, малката полянка и дърветата, скупчени по нейния край. Момичето беше изчезнало.

— Джейн! Лора!

„Или може би Милисънт?“ Тя се зачуди. „Или Линда? Как, за Бога, да я извикам?“

Прекоси верандата и слезе по стъпалата до двора, под поройния, леденостуден дъжд. Обърна се наляво, после надясно, не знаеше къде да търси първо.

Тогава Джейн се появи. Момичето излезе от навеса за дърва в югозападния ъгъл на къщата. Носеше брадва.

„… и Керъл е нейната родна майка.“ Думите на Грейс не спираха да звучат в съзнанието на Пол.

Известно време не можа да проговори.

Потресен, той гледаше втренчено пред себе си, но всъщност дори не виждаше пътя — замалко не смачка задната част на някакъв едва пълзящ буик. Скочи върху спирачките. Двамата с Грейс полетяха напред, опитвайки здравината на автомобилните колани. Намали скоростта, докато успее да се овладее отново.

Накрая изстреля думите като картечен огън, едва смогваше да поеме дъх:

— Но как, по дяволите, е разбрала малката коя е истинската й майка, такава информация не се дава на деца в нейната възраст, как се е добрала дотук от оня щат, в който живее, как ни е проследила и е направила тъй, че всичко да се случи по този начин? Мили Боже, тя наистина е изскочила пред колата на Керъл нарочно. Било е нагласено. Цялата проклета история е нагласена!

— Аз не знам как е открила пътя, за да стигне до Керъл — каза Грейс. — Може би родителите й са знаел и коя е истинската майка, името й е било някъде в семейните архиви, в случай, че момичето някога, когато порасне, поиска да узнае това. А може би не е така. Всичко е възможно. Или пък до Керъл са я довели същите сили, които се опитаха да се доберат до мене чрез Аристофан. Така ще си обясним защо е изглеждала зашеметена още преди да скочи пред колата. Но всъщност не знам. Може би никога няма да разберем.