Дийн Кунц - Маска

Една връзка ключове, а между тях и тези за колата, висяха от малка овална дървена закачалка точно до вратата. Смъкна ги от кукичката.

Посегна към дръжката на бравата.

Котаракът изсъска.

Грейс неволно нададе вик и завъртя глава надясно, към звука.

Тя стоеше в края на дългата редица от шкафчета. От другата й страна рафтът за вино, кутията за хляб и стъкленият съд за бисквити бяха наредени плътно един до друг; влизайки в стаята, тя беше почти точно пред тях. А сега ги гледаше отстрани. От този ъгъл виждаше нещо, което не би могла да види от другаде. Съдът за бисквити и кутията за хляб, които обикновено бяха прилепени към стената зад шкафчето, сега стояха с няколко инча напред. Звярът се беше натикал зад тях, като ги бе тласкал малко по малко с тяло, за да си пробие път. Можеше да седи в това скривалище силно свит, долепил хълбоци до винената етажерка, с лице към кухненската врата. Беше на около дванайсет стъпки от нея, но само след миг и това разстояние се смали, защото той полетя над шкафчето, съскайки.

Сблъсъкът приключи само след няколко секунди, но в тези секунди времето сякаш забави ход и започна да крета едва-едва, а на Грейс й се стори, че участва във филм със забавени кадри. Тя отскочи назад, опитвайки да увеличи разстоянието между себе си и котарака, но не стигна далеч, защото гърбът й удари в стена; докато се движеше, вдигна пистолета и изстреля два куршума без никаква пауза. Стъкленият съд за бисквити се строши, а от една врата на кухненско шкафче полетяха дървени трески. Но котаракът се приближаваше все повече и повече, кадър по кадър прелиташе над хлъзгавите бели плочки с отворена паст и издадени нокти. Тя разбра, че не ще е лесно да улучи толкова малка и бързоподвижна цел, макар и да е съвсем близо. Стреля отново, но знаеше, че оръжието трепери в ръката й, затова не се изненада, когато чу как куршумът рикошира — със силно, пронизващо слуха и-и-и-и-и — след като бе ударил някакъв предмет твърде далеч от целта. Нейните изострени от ужас сетива продължаваха да възприемат ехото на рикошета до безкрайност: и-и-и-и-и, и-и-и-и-и, и-и-и-и-и, и-и-и-и-и, и-и-и-и-и…

Тогава котаракът стигна до края на шкафчетата и скочи във въздуха, а Грейс дръпна спусъка още веднъж. Този път уцели. Животното изскимтя. Куршумът имаше достатъчно сила да отклони звяра само миг преди той да се стовари с хапане и дращене върху нейното лице. Отлетя назад и вляво, сякаш беше вързоп с парцали. Удари се в кухненската врата, падна като камък на пода и остана там, неподвижен и тих.

Пол не можеше да разбере какво точно възнамерява да постигне полтъргайстът със своите внушителни демонстрации на сила. Не знаеше също трябва ли, или не, да се страхува от него. Дали се опитваше да го забави, като го задържи тука, докато стане твърде късно да помогне на Керъл? Или пък го подканяше, правеше всички усилия да го убеди, че е длъжен незабавно да тръгне за вилата.

Все още с куфар в ръка, той приближи вратата на спалнята, затръшната от невидимото присъствие. Когато протегна ръка към бравата, вратата започна да потраква в рамката си — отначало съвсем слабо, сетне със свирепа сила.

Дум… дум… дум… ДУМ!

Бързо отдръпна ръка, не знаеше какво трябва да направи.

ДУМ!

Ударите на брадва сега идеха от вратата, а не отгоре, както преди. Макар и релефният чамов плот от масивно дърво да беше трудно преодолимо препятствие, за разлика от паянтовите модели „Мезънайт“, той започна да се тресе неудържимо и се пропука вертикално по средата, като че ли бе направен от балза 19 19 Много лека дървесина, употребявана за специални технически цели. — Б.пр. .

Пол се отдръпна назад.

Появи се още една пукнатина, успоредна на първата, а из стаята полетяха дървени трески.

Вратите, които се плъзгат от само себе си и летящите порцеланови статуетки може би наистина представляваха дело на полтъргайст, но това беше нещо съвсем друго. Положително никакъв дух не можеше да разцепи на трески тежка врата като тази тук. От другата страна непременно трябваше да има някой, замахващ с тежка и съвсем действителна брадва към дървената табла.

Пол усети, че е беззащитен. Огледа стаята за някое подръчно оръжие, но там нямаше нищо, което да свърши работа.

38-калибровият револвер беше в куфара. Не би смогнал да се добере до него навреме, за да го използва за отбрана, и силно му се прииска да бе държал оръжието в ръка.

ДУМДУМДУМДУМ!

Вратата на спалнята полетя навътре като след взрив, строшена на пет-шест големи парчета дърво и безброй по-малки тресчици и летви.