Дийн Кунц - Маска

— Интересно.

— Но още не сте чули най-интересното — каза Поли, а гласът й издаваше нетърпението на страстна клюкарка. — Изглежда, че през 1905, в нощта преди празненството по случай шестнайсетия рожден ден на Мили, госпожа Паркър е била в кухнята, украсявала голяма торта за момичето. А Мили се промъкнала изотзад и я намушкала четири пъти в гърба.

Без да съзнава какво прави, Пол строши надве молива, който стоеше в ръката му, откакто бе написал името на Поли върху листчето. Едното късче изпадна от дланта му, претърколи се по масата и падна на пода.

— Намушкала собствената си майка? — попита той с надеждата, че не е чул правилно.

— Страхотно, нали?

— И я убила? — думите едва излязоха от устата му.

— Не. Доктор Моъм казва, че според вестникарските статии от онова време, момичето е използвало нож с много късо острие. Не е могъл да се забие достатъчно дълбоко, за да предизвика наистина сериозни поражения. Не са били засегнати жизненоважни органи или кръвоносни съдове. Луиз Паркър — така се казвала майката — успяла да грабне някакъв сатър от кухненския рафт. С него опитала да държи момичето на разстояние. Но ми се струва, че Мили трябва да е била съвсем превъртяла, защото отново се нахвърлила срещу госпожа Паркър, та се наложило майката да използва сатъра.

— Господи Исусе.

— Да-а — каза Поли — тя явно се наслаждаваше на неговото изумление. — Доктор Моъм казва, че забила тоя сатър право в гърлото на своята дъщеря. Ама така, че главата на момичето била почти отсечена. Това не е ли ужасно? Но какво ли друго е можела да направи? Иначе просто би позволила на малката да я наръга с онзи нож.

Вцепенен, Пол се замисли за вчерашния лечебен сеанс с хипнотична регресия, който Керъл му описа по-подробно. Спомни си онази част, в която Джейн твърдяла, че е Милисънт Паркър и настоявала да дава писмени отговори, като написала, че не може да говори, защото главата й била отсечена.

— На телефона ли сте? — попита Поли.

— О. Ъ-ъ… съжалявам. Има ли още нещо за разказване?

— Още? — възкликна Поли. — Че това не беше ли достатъчно ?

— Да — каза той. — Съвършено сте права. Достатъчно беше. Повече от достатъчно.

— Не знам дали тази информация може да помогне някак на доктор Трейси.

— Сигурен съм, че ще бъде от полза.

— Не виждам каква връзка може да има между това и момичето, което тя доведе вчера със себе си.

— И аз не виждам — отвърна Пол.

— Искам да кажа, не е възможно момичето да е Милисънт Паркър. Милисънт Паркър е мъртва от седемдесет и шест години.

Грейс стоеше изправена пред масата в своя кабинет и гледаше отворения върху нея тълковен речник.

РЕИНКАРНАЦИЯ 18 18 Реинкарнация — прераждане, превъплъщение. — Б.пр.

1. Доктрината, че душата след смъртта на тялото се завръща на земята в друго тяло или форма.

2. Прераждане на душата в ново тяло.

3. Нова инкарнация или въплъщение, например наличност.

Глупост? Безсмислица? Суеверие? Идиотщина?

Преди време, не толкова отдавна, това щяха да са всички думи, които тя би използвала, за да напише своето собствено презрително определение за реинкарнация. Но вече не. Сега — не.

Затвори очи и с нищожни усилия успя да върне в съзнанието си образа на горящата къща. Грейс не просто си я представяше; тя беше вътре, удряше с юмруци по портите на подземния килер. Вече не се казваше Грейс Митовски; тя бе Рейчъл Адамс, лелята на Лора.

Сцената с пожара не беше единственият епизод от живота на Рейчъл, който тя си спомняше съвършено ясно. Познаваше и най-интимните мисли на тази жена, нейните надежди, мечти, смрази и страхове, споделяше най-дълбоко пазените й тайни, защото тези мисли, надежди, мечти, страхове и тайни някога са били и нейни собствени.

Тя отвори очи — необходими й бяха секунди, за да ги фокусира отново върху днешния свят.

РЕИНКАРНАЦИЯ

Затвори речника.

„Господ да ми е на помощ, помисли тя, настина ли вярвам на всичко това? Възможно ли е да съм живяла и преди? Керъл да е живяла преди? А и момичето, което наричат Джейн Доу?“

Ако това беше истина — ако в действителност неведоми сили й позволяваха да си спомни своето предишно съществуване като Рейчъл Адамс, за да спаси живота на Керъл в нейното настоящо прераждане — тогава тя губеше ценно време.

Вдигна телефона, трябваше да се обади на семейство Трейси, но се чудеше как, за Бога, ще ги накара да й повярват.

От него не се чуваше никакъв звук.

Тя натисна няколко пъти бутоните в леглото на слушалката.