Дийн Кунц - Маска

— Да. Мисля, че ще е най-добре, ако продължим да разкъртваме тухла по тухла онази стена от объркване, която тя е изградила.

— Не е честно.

— А?

— Това си е работене — рече той. На мене не ми разрешаваш да си върша моите неща горе на вилата, а ти ще работиш. Прилагаш двойствен подход, доктор Трейси.

— Двойствен подход прилага баба ти, доктор Трейси. За терапията на Джейн ще ми трябва само половин час на ден. А съвсем друго е да замъкнеш в боровите гори пишеща машина „Ай-Би-Ем Силектрик“ и да блъскаш клавишите по десет часа на ден. Не разбираш ли, че всичките катерички, сърнички и пухкави зайчета ще се оплачат от шума?

Още по-късно, когато вече лежаха в леглото и лампите бяха изключени, той каза:

— По дяволите, наистина позволявам на тази книга да ме завладее съвсем. Не мога ли да оставя сцената незавършена десет дни? Може би ще я напиша още по-добре, ако известно време я обмисля хубаво. Ще тръгна с тебе и Джейн утре и няма да вземам пишещата машинка. Става ли? Няма да нося даже и молив.

— Не — отвърна Керъл.

— Не?

— Качиш ли се веднъж в планината, искам да си способен съвсем да забравиш за книгата. Искам да си правим дълги разходки в гората. Искам да караме лодка из езерото, да ловим риба, може да прочетем една-две книжки, изобщо да се държим като безделници, които изобщо не са и чували думата „работа“. А ако не свършиш тази сцена преди тръгването си, ти просто ще си умислен за нея по време на цялата почивка. За тебе няма да има спокоен миг, а това означава, че и за мене няма да има нито един спокоен миг. И не ми казвай, че бъркам. Познавам те по-добре от себе си, мошенико. Стой си тука, допиши си сцената до края и чак тогава, в неделя, ела при нас.

Тя му пожела лека нощ с целувка, поомачка възглавницата си, за да е по-мека и се приготви да спи.

Той лежеше в тъмното и мислеше за думите от вчерашната игра на „скрабъл“.

К

Л

А

К

Н

ОСТРИЕ

МЪ

ЪВ

Р

ТРУП

И името, което той отказа да издаде: КЕРЪЛ…

Все още мислеше, че няма никакъв смисъл да й разкрива последната от тези шест думи. Какво друго можеше да стори тя, освен да се тревожи? Нищо. Нито тя можеше да направи нещо, нито той. Освен да почакат и видят. Причина за заплахата — ако тя действително се появеше — можеха да бъдат десетки, дори стотици хиляди неща. Тя можеше да дойде отвсякъде, по всяко време. В къщи или в планината. Всяко от тези две места беше толкова безопасно — или пък толкова опасно — колкото и другото.

И все пак, възможно бе появата на шестте думи да е чиста случайност. Невероятно, но безсмислено съвпадение.

Той се взираше в мрака и упорито опитваше да убеди себе си, че не съществуват такива неща като послания от духове, предзнаменования и ясновидски предсказания. А само преди седмица изобщо нямаше нужда да бъде убеждаван в това.

Кръв.

Махни я оттук, изтрий я, всяка лепкава капчица, измий я, бързо, бързо, да се стече в канала, всяка обвиняваща капчица, да бъде измита, още преди някой да види и проумее какво е станало, полей я с вода, махни я…

Момичето се събуди в банята, сред флуоресцентен блясък. Отново беше ходила насън.

С учудване разбра, че е гола. Чорапите, пликчетата и фланелката се търкаляха по пода край нея.

Стоеше пред мивката и се триеше усилено с мокра хавлия. Когато погледна в огледалото, няколко секунди остана вцепенена от видяното там.

Нейното лице беше оцапано с кръв.

Ръцете й бяха опръскани с кръв.

По красиво извитите й, голи гърди, блестеше кръв.

И веднага разбра, че тази кръв не е нейната собствена. Не беше пронизана с нож, нито имаше рани. Тя беше онази, която е нанасяла рани и забивала нож.

О, Господи.

Тя гледаше своето страховито отражение, странно и болезнено я привличаше видът на влажните й от кръв устни.

Какво съм сторила?

Бавно плъзна поглед към своята оплескана в пурпурно шия и го спря върху отражението на дясната си гърда, под чийто връх висеше огромна, полусъсирена, карминеночервена капка. Блестящата като перла течност се поклати за секунда върху крайчеца на възбуденото й зърно; после се поддаде на притеглянето, откъсна се оттам и политна надолу.

Тя отлепи очи от огледалото и наведе глава, за да види къде върху пода е паднала капката.

Кръв там нямаше.

Когато погледна не отражението, а самата себе си, разбра, че все пак тялото й не е покрито с кръв. Докосна голите си гърди. Бяха влажни от търкането с мократа хавлия, но причината за тази влага бе само обикновена вода. Върху ръцете й също не се виждаха кървави петна.