Дийн Кунц - Маска

— Пол, за Бога!

— Ще започнем нова игра — каза той. — Може би тези думи не дразнеха вас, но дразнеха мене. Седнал съм тук, за да си почина. Ако искам да слушам за кървища, смърт и трупове, мога да пусна новините.

Керъл попита:

— Каква беше твоята дума?

— Не знам — излъга той. — Не мислих върху буквите. Хайде. Нека започнем всичко отначало.

— Ти имаше дума — настоя тя.

— Не.

— И на мене ми се стори, че имаше — обади се Джейн.

— Не крий каза му Керъл.

— Е добре, добре. Имах дума. Беше неприлична. Джентълмен като мене не би я използвал при изтънчена игра на скрабъл, и то в присъствието на дами.

В очите на Джейн припламна игриво любопитство.

— Наистина ли? Кажи ни. Не бъди задръстен.

— Задръстен? Никакво възпитание ли нямате, млада госпожице?

— Никакво!

— А нямате ли благоприличие?

— Изобщо.

— Нима сте едно обикновено открехнато момиче от улицата?

— Съвсем обикновено — отвърна тя с бързо кимване. Открехнато до дъното на душата си. Тъй че, кажи ни каква беше твоята дума.

— Срам, срам, срам — рече той. После постепенно успя да отклони техните настойчиви въпроси. Започнаха нова игра. Този път всички думи бяха съвсем обикновени и не тревожеха със своята поява в свързани по смисъл поредици.

По-късно, в леглото, той любеше Керъл. Не беше особено всеотдаен. Просто искаше да бъде колкото е възможно по-близо до нея.

По-късно, когато тихите любовни думи отстъпиха на мълчаливо общуване, тя го попита:

— Каква беше твоята дума?

— М-м-м-м? — промърмори той, преструвайки се, че не знае за какво става дума.

— Твоята неприлична дума в скрабъла. Не се опитвай да ми кажеш, че си забравил каква е била.

— Нищо особено.

Тя се засмя.

— След всичко, направено току-що в това легло, ти сигурно не ме мислиш за твърде млада и невинна, та да не знам.

— Нямах неприлична дума — това беше самата истина. — Всъщност изобщо нямах дума — това вече беше лъжа. — Просто… помислих, че първите пет думи на дъската са доста лоши за Джейн.

— Лоши за нея?

— Да. Имам предвид твоите думи, че е твърде възможно тя да е изгубила единия или двамата си родители при пожар. Може би скоро й предстои да научи или да си спомни за ужасна трагедия от близкото си минало. А тази вечер трябваше просто да се отпусне, да се посмее мъничко. Как може играта да е била забавна за нея, щом думите върху дъската започват да напомнят, че е възможно родителите й да са мъртви?

Керъл се обърна настрана, повдигна се малко, приведе се над него — голите й гърди едва го докосваха — и се вгледа в очите му.

— Наистина ли само това беше единствената причина да си тъй разстроен?

— Мислиш ли, че не бях прав? Преиграх ли?

— Може би. А може би не. Много беше страшно — тя го целуна по носа. — Нали знаеш защо те обичам толкова много?

— Защото съм страхотен любовник ли?

— Ти наистина си, но не затова те обичам.

— Защото имам стегнати мускули?

— Не е това.

— Защото поддържам ноктите си тъй чисти и добре подрязани?

— Не е и това.

— Предавам се.

— Ами адски си чувствителен, толкова си добър към другите хора. Как му подхожда на моя Пол да се тревожи дали играта на скрабъл забавлява Джейн. Ето затова те обичам.

— А аз си мислех, че е заради кафявите ми очи.

— Ъ-ъ.

— Или класическия ми профил.

— Майтапиш ли се?

— Или пък как третото пръстче на левия ми крак е влязло наполовина под второто.

— Ей, бях забравила за това. М-м-м-м-м. Прав си. Точно затова те обичам. Не че си чувствителен. Не друго, а пръстчетата на краката ти ме подлудяват.

Закачките им бяха последвани от прегръдки, а те — от целувки, а целувките отново разпалиха страстта. Тя достигна върха само секунди преди семето му да избликне дълбоко в нея, и когато най-накрая се отделиха един от друг за да спят, той се чувстваше приятно изцеден.

И все пак тя заспа преди него. Той наблюдаваше тъмния таван на тъмната стая и мислеше за играта на скрабъл.

ОСТРИЕ, КРЪВ, СМЪРТ, ТРУП, КЛАНЕ…

Помисли си за думата, която той скри от Керъл и Джейн, думата, принудила го да прекрати играта и да започне нова. След като добави МЪРТ към С-то в ОСТРИЕ, му останаха само три пула — букви: Х, Ю и К. Х и Ю нямаха значение за това, което щеше да последва. Но след като измъкна четирите нови букви, те се свързаха обезпокоително точно с К-то. Отначало извади Е, после Р. И вече знаеше какво ще стане. Не искаше да продължава; обмисляше дали да не хвърли всичките пулове обратно в кутията още тогава, защото се ужасяваше, че ще види думата, за която последните две букви изглеждаха предопределени. Но не спря дотам. Бе твърде любопитен и не спря, когато трябваше да го стори. Извади третия пул — той беше Ъ, а после и четвъртия, Л.