Дийн Кунц - Маска

Няколко секунди пътуваха, без да проговорят, и тогава момичето каза:

— Като че ли се надявам, че това разплитане няма да се получи твърде бързо. След като ми спомена за вашата къща в планината, аз непрекъснато очаквам с нетърпение да отидем там.

— О, ще отидем, и то с тебе. Не се тревожи за това. Тръгваме в петък, и дори утрешният сеанс да протече успешно, ние не ще смогнем да разплетем възела на Лора Хейвънзууд толкова бързо. Предупредих те, това може да се окаже бавен, сложен процес, при който понякога ти иде да се откажеш. Изненадана съм, че изобщо днес успяхме да се доберем донякъде и ще бъда още по-изненадана, ако утре направим даже и половината от направеното в днешния ден.

— Струва ми се, че известно време ще преча доста на нормалната ти работа.

Керъл въздъхна и се престори на ужасно уморена.

— Така изглежда. Ти си едно толкова тежко, ужасно тежко бреме. Просто не мога да понеса тежестта да се занимавам и с тебе. Тя свали едната си ръка от волана за малко, колкото да направи мелодраматичен жест, притискайки сърцето си, което накара Джейн да се захили. — Тежко бреме! Ох, ох!

— Знаеш ли какво ще ти кажа? — попита момичето.

— Какво?

— И аз те харесвам.

Погледнаха се една-друга и се усмихнаха.

На следващия червен светофар Джейн каза:

— Имам едно силно предчувствие за планината.

— И какво е то?

— Имам чувството, че там горе здравата ще се повеселим. Наистина ще е вълнуващо. Нещо необикновено. Същинско приключение — сините й очи сияеха дори по-силно от обичайното.

След вечерята Пол предложи да поиграят скрабъл 15 15 Игра, при която от подреждането на пулове-букви върху разчертана повърхност хоризонтално или вертикално трябва да се получат смислени думи, като поне една буква задължително съвпада с буква от написаната преди това дума. — Б.пр. . Той постави дъската върху масичката във всекидневната, докато Керъл обясняваше правилата на Джейн, а тя не можеше да си спомни дали някога е играла скрабъл.

След като номерата на изтеглените пулове показаха, че трябва да започне Джейн, тя измисли дума, носеща й двайсет и две точки, защото пресичаше квадратче, което удвоява точките на пула в добавка към двойните точки за първа дума.

ОСТРИЕ

— Не е лошо като начало — обади се Пол. Той се надяваше, че момичето ще победи, защото тя толкова се радваше на подобни дребни неща. Изпълваха я с възторг дори и най-беглият комплимент или мъничка победа. Но и той не би се предал само за да й достави това удоволствие; за Бога, тя трябваше сама да спечели. Той не беше способен просто така да изгуби играта; независимо какво играеше, влагаше там толкова усилия и всеотдайност, колкото и в своята работа. Не се наслаждаваше на развлеченията; той ги атакуваше . Обърна се към Джейн:

— Имам чувството, че ти си от онези деца, които първо казват „никога не съм играл покер“, а после става тъй, че обират всички залагания.

— На скрабъл може ли да се залага? — попита Джейн.

— Може, но няма да го правим.

— Страх ли ви е?

— Ужасени сме. Ти можеш да спечелиш цялата къща.

— Ще ви позволя да живеете.

— Колко благородно от твоя страна.

— С много нисък наем.

— О, това дете наистина има златно сърце!

Докато той подкачаше Джейн, Керъл разгледа внимателно своите букви.

— Ей — възкликна тя, — тук имам една дума, която се свързва точно с думата на Джейн — и сложи К, Ъ и В около буквата Р в ОСТРИЕ, изписвайки КРЪВ.

— Съдейки по думите ви, вие май се каните да залагате на прерязани гърла.

Керъл и Джейн въздъхнаха от благоприличие при лошата му шега и попълниха своите дъсчици с букви от банката в капака на кутията.

За изненада на Пол, когато той погледна към собствените си седем букви, видя там дума, с която можеше да продължи вече наложената болезнена тема. Добави МЪРТ към С-то в ОСТРИЕ и получи СМЪРТ.

— Странно — забеляза Керъл.

— Ето ви и нещо още по-странно — каза Джейн, като на втория си ход прибави РУП към Т-то на СМЪРТ.

К

ОСТРИЕ

МЪ

ЪВ

Р

ТРУП

Пол се вгледа в дъската. Изведнъж го обзе някаква тревога.

Каква беше вероятността първите четири думи в една игра да са толкова близки по тематика? Хиляда към едно? Не. Трябваше да е много повече. Сто хиляди към едно? Милион към едно?

Керъл вдигна поглед от своите необичайни букви.

— Няма да повярвате на това — и постави още четири букви върху дъската.

К

Л

А

К Н

ОСТРИЕ