Дийн Кунц - Маска

— Твоето име е Лора.

— Кой го каза?

— Ти.

— Лора ли? Не, не мисля, че е това.

— Лора Хейвънзууд — каза Керъл.

Момичето сбърчи вежди.

— Съвсем нищо не ми говори.

Изненадана, Керъл обясни:

— Каза ми, че живееш в Шипънзбърг.

— Той къде се намира?

— На около час път оттук.

— Никога не съм го чувала.

— Живееш във ферма. На входа към имението на баща ти има каменни стълбове и дотам води алея с кленове от двете страни. Така ми каза ти и аз съм сигурна, че то ще се окаже самата истина. Буквално е невъзможно да отговориш на въпросите неточно или лъжливо, когато се намираш под хипноза. А освен това, няма никаква причина да ме мамиш. Нищо не можеш да изгубиш, възможно е единствено да спечелиш много, ако строшим стената на твоята памет.

— Може и да съм Лора Хейвънзууд — рече момичето. — Има вероятност това, което съм ти казала в транса, да е истина. Но не мога да си го спомня и когато ти ми казваш коя съм, аз не мога да се сетя за нищо подобно. Знаеш ли, мислех си, че ще бъде достатъчно просто да си припомня своето име и тогава всичко ще си дойде на мястото. Но нещата си остават съвсем неясни. Лора, Шипънзбърг, някаква ферма — не мога да направя никаква връзка между тях.

Керъл все още беше приклекнала до стола на момичето. Изправи се и разтри схванатите си нозе.

— Никога не съм се сблъсквала с нещо, което дори донякъде да прилича на това. А и доколкото знам, за реакция като твоята никога не са писали в което и да е списание по психология. Винаги, когато един пациент е податлив на хипноза и винаги, когато е възможно той да бъде върнат във времето до момента на травмата, положителният ефект е сигурен. И все пак на тебе това изобщо не ти въздейства. Твърде необичайно. Щом си могла да си спомниш нещо под хипноза, трябва да го помниш и сега. Дори само споменаването на твоето име трябва да разтвори широко всички врати.

— Но не става така.

— Странно.

Момичето вдигна поглед от креслото.

— А сега — какво?

Керъл помисли малко и каза:

— Предполагам, трябва да накараме властите да проверят самоличността на Хейвънзууд.

Тя отиде до бюрото, вдигна слушалката на телефона и набра номера на полицията в Харисбърг.

Полицейският дежурен я свърза със следовател на име Линкълн Уърт, който отговаряше за множество обичайни случаи на изчезнали хора, както и за случая Джейн Доу. Той изслуша с интерес разказа на Керъл, обеща да провери всичко незабавно и каза, че ще й се обади веднага, щом получи потвърждение за самоличността на Хейвънзууд.

Три часа по-късно, в четири без пет, след като излезе и последният пациент на Керъл за деня и двете с момичето точно щяха да си тръгват от кабинета към къщи, Линкълн Уърт звънна както беше обещал. Керъл се обади от телефона на бюрото си, а момичето се подпря на ъгъла му и загледа с очакване, очевидно малко напрегната.

— Доктор Трейси — каза Уърт. — Целия следобед говоря по телефона с полицията в Шипънзбърг и с канцеларията на окръжния шериф там. Трябва да ви кажа, опасявам се, че цялото дирене е било напразно.

— Трябва да е станала някаква грешка.

— Не е. Никъде в Шипънзбърг или околностите не можахме да намерим човек на име Хейвънзууд. Не е регистриран и телефон на това име, освен това…

— Може би просто нямат телефон.

— Разбира се, отчетохме и тази възможност — обясни Уърт. — Повярвайте ми, не сме правили прибързани изводи. Например, когато проверихме при енергийната компания, те откриха, че нямат клиент с името Хейвънзууд никъде в окръг Къмбърланд, но и това не ни спря. Решихме, че възможно търсените от нас хора да са аманийци 14 14 Аманийци — последователи на консервативна християнска секта (по името на швейцарския свещеник Якоб Аман). — Б.пр. . В горите на нашия край има доста аманийци. И разбира се, щом са аманийци, те няма да имат електричество в къщите си. Тъй че след това отидохме да видим архивите за данъци върху имотите в окръжните служби по тези места. И открихме, че никой с името Хейвънзууд не притежава къща, камо ли ферма с имение на цялата тази територия.

— Възможно е да са наематели — предположи Керъл.

— Възможно е. Но мисля, че в действителност просто не съществуват. Момичето сигурно е лъгало.

— Защо ще лъже?

— Не знам. Може би цялата тази история с амнезията е измама. Може би тя е просто обикновен беглец.

— Не. Определено не е — Керъл вдигна поглед към Лора — не, тя всъщност още беше Джейн — загледа се в нейните ясни, бездънно дълбоки сини очи. А на Уърт каза: