Дийн Кунц - Маска

— Освен това под хипноза не е възможно да се лъже тъй добре или тъй безочливо.

Въпреки че Джейн чуваше само половината разговор, бе започнала да схваща, че името Хейвънзууд няма да се окаже нейното. Лицето й стана мрачно. Стана и отиде до рафтовете да разглежда статуетките на Мики Маус.

— В цялата работа има нещо дяволски странно — рече Линкълн Уърт.

— Странно? — попита Керъл.

— Виждате ли, когато предавах описанието на фермата, направено от момичето — онези каменни стълбове, дългата алея с кленовете и като казах, че е встрани от Уолнат Ботъм Роуд, много от шипънзбъргските полицаи, с които говорих, и шерифът на окръг Къмбърланд веднага разпознаха мястото, без да им казвам нищо повече. То действително съществува.

— Е, щом е така…

— Но там не живее никой с името Хейвънзууд — обясни следователят Уърт. — Имението е притежание на семейство Олмеер. Те са добре познати по тези места. И имат много добро име. Орън Олмеер, жена му и двамата им сина. Никога не са имали дъщеря, така ми казват. Преди фермата да стане собственост на Орън, тя е принадлежала на баща му, а той е купил имението още преди седемдесет години. Един от хората на шерифа отиде там и попита семейство Олмеер дали не са чували за някакво момиче Лора Хейвънзууд или даже с име, близко по звучене до това. Не са чували. И освен това не познават никого, чийто външен вид да съвпада с нашето описание на Джейн Доу.

— И все пак фермата съществува, тя е там, точно както ни каза момичето.

— Да-а — каза Уърт, — необичайно, нали?

Вече във фолксвагена, докато пътуваха от кабинета към къщи, минавайки по залетите от слънчева светлина есенни улици, момичето попита:

— Мислиш ли, че по време на транса съм се преструвала?

— Господи, разбира се, че не. Ти беше потънала твърде надълбоко. А аз съм сигурна, че не си толкова добра актриса, че да изиграеш онази история с пожара.

— Пожар?

— Досещам се, че не е възможно да си спомняш също и това — и Керъл й разказа за Лориния пристъп с писъци, отчаяните викове за помощ. — Ужасът ти беше съвсем истински. Възможно е да го предизвика само действително преживяване. Готова съм да се обзаложа на всичко.

— Нищо подобно не си спомням. Искаш да кажеш, че наистина някога съм попадала сред пожар?

— Възможно е — пред тях светна червен светофар. Керъл спря колата и погледна Джейн. — По тебе няма никакви белези, значи, че дори и да си преживяла пожар, си успяла да се измъкнеш оттам невредима. Разбира се, има вероятност да си изгубила някой близък човек в пламъците, някого, когото си обичала силно, и може би самата ти не си била сред пожара. Ако е така, то при хипнозата е възможно да си объркала своя страх за този човек със страх за твоя собствен живот. Добре ли се изразих?

— Мисля, че схващам какво искаш да кажеш. Следователно, може би пожарът — или шокът, получен от него — е виновен за моята амнезия. И може би моите родители все още не са дошли да ме потърсят, защото са… те са мъртви, овъглени в пламъците.

Керъл пое ръката на момичето.

— Сега не се тревожи за това, мила. Възможно е цялата тази история да не е вярна. Вероятно е аз също да греша. Но мисля, че си длъжна да се подготвиш и за тази възможност.

Момичето прехапа устни и кимна.

— Това ме плаши малко. Но всъщност не чувствам мъка. Искам да кажа, аз изобщо не помня нашите, така че и да ги изгубя, все едно че губя непознати.

Зад тях шофьорът на някакъв зелен датсун натисна силно клаксона.

Светофарът вече не беше червен. Керъл пусна ръката на момичето и докосна педала на газта.

— Ще опитаме да се задълбочим в пожара по време на утрешния сеанс.

— Все още ли мислиш, че аз наистина съм Лора Хейвънзууд?

— Е, засега ще продължим да те наричаме Джейн. Всъщност не виждам причина да налагаме името Лора, щом то не е било твоето.

— Освен това и проверката за такава личност не даде резултат — напомни й момичето.

Керъл поклати глава.

— Това не е точно така. Не сме доказали, но не сме и опровергали съществуването на Хейвънзууд. Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че никога не си живяла в Шипънзбърг. Но трябва да си била там поне веднъж, защото фермата съществува; ти си я виждала, макар и само за кратко време. Очевидно дори и под хипноза, дори и преместена назад във времето отвъд момента на твоята амнезия, спомените ти са заплетени. Не зная как или защо е възможно това. Никога в практиката си не съм срещала нещо, което макар и слабо да напомня твоя случай. Но ние ще работим упорито и ще разплетем този възел. Може би грешката е в задаваните от мене въпроси и в начина, по който те разпитвам. Просто ще трябва да почакаме и да видим.