Дийн Кунц - Маска

МЪ

ЪВ

Р

ТРУП

— „Клане“? — удиви се Пол. — Е, хайде. Стига толкова. Вземи ги и измисли друга дума.

— Не мога — отвърна Керъл. — Тези са всички, които имам. Останалите ми букви са неизползваеми.

— Защо не постави например „лан“ под „п“ в „труп“ — каза Пол. Можеше да напишеш „план“ вместо „клане“.

— Разбира се, възможно беше да направя това, но бих получила много по-малко точки. Нали? Там долу няма квадратче, удвояващо точките на буквата.

Докато слушаше обясненията на Керъл, Пол се почувства особено. Отвътре го хапеше леден студ. Усещаше се кух, празен. Като че ли балансираше върху опънато въже над пропаст и знаеше, че ще пада, пада, пада…

Облада го онова необикновено чувство, невероятно силното съзнание, че е преживявал това някога отдавна и за миг сърцето му като че ли спря да бие. И все пак нито веднъж при игра на скрабъл преди не се беше случвало нищо подобно. Тогава защо бе тъй сигурен, че е виждал същото и друг път? Разбра отговора още докато си задаваше този въпрос. Пристъпът на странното усещане всъщност нямаше отношение към думите върху дъската за скрабъл; те поне не бяха свързани пряко. Това, което му изглеждаше тъй познато и го плашеше толкова силно, беше необикновеното, разтърсващо душата чувство, че тези странно близки думи се появяват някъде вътре в него; те бяха онзи леден студ, идещ по-скоро отвътре, отколкото отвън; ужасната празнота дълбоко в гърдите му; кошмарното виене на свят от клатушкането върху опнато нависоко въже при гледката на безкрайния мрак отдолу. Имаше съвсем същото усещане на тавана миналата седмица, когато тайнственият звук от удари сякаш излизаше от празния въздух точно пред него, когато всяко дум! звучеше като удар от тежък чук върху наковалня, но в друго измерение на пространството и времето. Точно така се чувстваше и сега, пред игралната дъска на скрабъла: като че ли стоеше лице в лице срещу нещо необикновено, неестествено, може би дори свръхестествено.

Обърна се към Керъл:

— Слушай, защо просто не махнеш тези четири букви от дъската и след като ги оставиш обратно в кутията, не си избереш четири съвсем нови, за да съставиш дума, различна от „клане“?

Той разбра, че неговото предложение я изненада.

Тя каза:

— Защо е нужно да правя това?

Пол се намръщи.

— Острие, кръв, смърт, труп, клане — що за думи са това, ако трябва да изиграем в добро настроение една приятна, спокойна партия скрабъл?

Тя го погледна за момент и пронизващият й поглед го накара да се чувства неудобно.

— Това е само едно съвпадение — рече тя, явно смутена от неговата напрегнатост.

— Аз знам, че е просто съвпадение — каза той, макар и да не знаеше нищо подобно. Просто не намираше разумно обяснение за страховитото усещане, че думите върху игралната дъска са дело на сили, много по-могъщи от чистата случайност, дори нещо по-лошо. — И все пак ме кара да изтръпвам — продължи тихо той. После се обърна към Джейн, търсейки съюзник:

— А тебе не те ли кара да изтръпваш?

— Да. Така е. Малко — съгласи се момичето. — Но освен това е вълнуващо. Чудя се, колко ли време ще можем да измисляме думи все като тези.

— И аз се чудя — обади се Керъл. След това потупа шеговито рамото на Пол. — Знаеш ли кой е твоят проблем, скъпи мой? Липсва ти всякакво научно любопитство. Хайде сега. Твой ред е.

След като изписа СМЪРТ върху дъската, той не беше попълвал своите пулове-букви от банката. Извади четири малки дървени квадратчета от обърнатия капак на кутията, сетне ги постави върху дъсчицата пред себе си.

И замръзна.

О, Господи.

Отново балансираше върху опънатото въже, клатушкайки се над дълбока бездна.

— Е? — Керъл го изгледа въпросително.

Съвпадение. Това трябваше да е съвпадение.

— Е?

Той вдигна очи и я погледна.

— Какви букви имаш? — попита тя.

Занемял, той погледна момичето.

Джейн беше приведена над масата и също като Керъл очакваше неговия отговор с нетърпение, любопитна дали ще продължи мрачната поредица.

Пол приведе очи към подредените върху дървената летвичка букви. Думата все така си стоеше там. Невъзможно. Но тя въпреки това беше там, независимо дали това бе възможно или не.

— Пол?

Той замахна тъй бързо и неочаквано, че Керъл и Джейн подскочиха. Сграбчи пуловете от летвичката и ги захвърли право в капака на кутията. После помете петте ужасяващи думи преди някой да успее да възрази и върна и тези двайсет пула в кутията при всички останали.