Дийн Кунц - Маска

— За утре при мене са записани четирима пациенти, но мога да започна с тебе в единайсет часа. Ще се наложи да прекараш доста време в чакалнята и преди, и след сеанса, затова първата ни задача сутринта е да ти намерим добра книжка за четене. Обичаш ли разкази, в които има някаква загадка?

— Струва ми се, да.

— Агата Кристи?

— Името ми е познато, но не съм сигурна дали някога съм чела нейна книга.

— Утре ще опиташ една. Ако преди си харесвала много тайнствените истории, възможно е Агата Кристи да открехне вратите на паметта ти. Всеки стимул, всяка връзка с твоите спомени, независимо каква е тя, може да послужи като вход — тя се наведе и целуна челото на Джейн. — Но сега не се тревожи за това. Просто си поспи добре, детко.

След като Керъл излезе от стаята и затвори вратата след себе си, Джейн не изключи веднага лампата. Остави погледа си да се плъзга бавно по стаята, после — обратно, а очите й си почиваха върху всяко красиво ъгълче.

„Господи, моля те“, помисли тя, „нека да остана тука. Намери начин, някакъв начин, и нека да остана в тази къща за вечни времена. Не ме принуждавай да се връщам откъдето съм дошла, независимо къде е това място. Тук искам да живея. Тук искам и да умра , толкова е красиво.“

Накрая се пресегна и щракна ключето на нощната лампа.

Мракът обгърна всичко като криле на прилеп.

Грейс използва парченце от материала „Мезънайт“ и четири гвоздея, за да закрие временно котешката вратичка от вътрешната й страна.

Аристофан стоеше в средата на кухнята, извил глава встрани, и в широко отворените му очи се четеше голямо любопитство. През няколко секунди мяукаше, като че ли искаше да й зададе някакъв въпрос.

След като заби и последния гвоздей, Грейс се обърна към него:

— Добре, котарако. Засега разрешението ти за бродене се отменя. Вероятно някакъв човек отвън те е хранил с малки количества наркотици или някаква отрова и може би това е причинило лошото ти поведение. Просто ще почакаме и ще видим дали състоянието ти ще се подобри. Сигурно си се носил в облаците, опиянен от наркотици, а, глупаво коте?

Аристофан измяука въпросително.

— Да — рече Грейс. — Зная, че ти звучи невероятно. Но ако не ми се наложи да се справям с някой откачен, значи наистина по телефона ми е звъннал самият Ленърд. А това е още по-невероятно, не мислиш ли?

Котаракът завъртя главата си отляво-надясно, сякаш действително търсеше смисъла в думите й.

Грейс спря сред стаята, протегна ръка и отърка палеца и показалеца си.

— Ела тук, котенце. Ела, пис-пис-пис.

Аристофан изсъска, плю, обърна се и избяга.

За разнообразие правиха любов при изключени лампи. Той усещаше горещия дъх на Керъл върху врата си. Тя притискаше, търкаше, огъваше, стягаше и отпускаше тялото си в съвършена хармония с неговото; изключително пластичните й движения напомняха течението на пълноводна, топла река. Извиваше изящния си гръб, повдигаше се и се спускаше в такт с неговите отмерени тласъци. Тя беше гъвкава, нежна и някак всепоглъщаща като тъмнината.

После уловиха ръцете си и започнаха да говорят несвързани неща, като постепенно се унасяха. Пол още говореше, когато Керъл заспа. Тя не отговори на един от въпросите му и едва тогава той отдели ръката си от нейната.

Беше уморен, но не можа да потъне в прегръдките на съня тъй бързо като нея. Продължаваше да мисли за момичето. Беше сигурен, че го е виждал преди срещата им пред съдебната зала тази сутрин. Докато вечеряха, нейното лице му изглеждаше все по и по-познато. То продължаваше да го преследва и сега. Но колкото и упорито да опитваше, не можеше да си спомни къде го е виждал.

Както лежеше в тъмната спалня и прелистваше спомените си, постепенно започна да го завладява тревога. Обхвана го чувството — съвсем безпричинно — че предишната му среща с Джейн е била необикновена, може би дори неприятна. После се зачуди дали пък наистина не е възможно момичето да представлява някаква заплаха за него и Керъл.

„Но това е абсурдно“, помисли той. „Изобщо няма смисъл. Сигурно съм уморен повече, отколкото смятам. Като че ли логиката започва да ми се изплъзва. Каква заплаха може да се крие в Джейн? Тя е толкова приятно дете. Изключително приятно дете.“

Въздъхна, завъртя се настрани и се замисли за сюжета на своя първи роман (неуспешния), а това бързо го приспа.

В един часа през нощта Грейс Митовски още беше приседнала в леглото и гледаше късния вечерен филм на малкото телевизорче „Сони“. Съзнаваше бегло, че на екрана Хъмфри Богърт и Лорън Бъкол са заети с остроумна словесна престрелка, но в действителност не чуваше нищо от думите им. Бе загубила следите на филмовия сюжет само няколко минути след като го бе включила.