Дийн Кунц - Маска

Искаше да му тръшне слушалката и знаеше, че това е най-добрият подход към подобни откачалки, но не можа да си наложи и да я остави на мястото й. Гласът му толкова приличаше на гласа на Ленърд, че тя беше хипнотизирана от него.

Той заговори отново, много по-тихо от преди, но тя все още го чуваше.

— Пази Вила.

— Казвам ви, не я познавам. И ако продължавате да ми звъните с вашите глупости, ще се обадя в полицията, че някакъв извратен шегобиец…

— Керъл… Керъл — продължи мъжът, а гласът му затихваше от сричка на сричка. — Вила… но ти я наричаш… Керъл.

— Какво, по дяволите, става тука?

— Пази се… от… котката.

— Какво?

Гласът вече беше толкова далечен, че тя успяваше да го чуе само с напрегнат докрай слух.

— Кот… аракът…

— Аристофан? Той… какво? Да не сте му направили нещо? Да не би да сте го отровили? Затова ли нещо не е добре напоследък?

Никакъв отговор.

— Чувате ли ме?

Нищо.

— Какво искахте да кажете за котката? — настояваше тя.

Никой не отвърна.

Тя се вслуша в чистата, съвършено чистата тишина, и така силно се разтрепери, че ръцете й едва задържаха слушалката.

— Кой сте вие, защо искате да ме измъчвате така? Защо искате да сторите зло на Аристофан?

От някое много, много далечно място, болезнено познатият глас на нейният отдавна мъртъв съпруг произнесе няколко последни, едва доловими думи:

— Как искам… да съм там… за… ябълковите топчета.

Бяха забравили да купят на Джейн пижама. Тя си легна по дълги до коленете чорапи, пликчета и една от фланелките на Керъл, която й беше малко широка.

— Какво ще става утре? — попита тя, когато вече беше сгушена между завивките, а главата й се подаваше върху пухкавата възглавница.

Керъл приседна в края на леглото.

— Мислех си, дали няма да е добре, ако опитаме една лечебна програма, предназначена за отключване на паметта ти.

— Какво е лечението?

— Чувала ли си за терапия на хипнотичната регресия?

Изведнъж Джейн почувства уплаха. Вече няколко пъти след катастрофата бе правила съзнателни, нарочни опити да си припомни коя е, но винаги, когато чувстваше, че е близо до страшното откровение, главата й се замайваше, тя губеше ориентация и я обхващаше паника. Принудеше ли съзнанието си да се обърне назад, назад към истината, един защитен психологически механизъм прекъсваше нейното любопитство тъй рязко, както гаротата 13 13 Средновековен инструмент за изтезаване и задушаване във вид на обръч с винт. — Б.пр. на някой удушвач би прекъснала достъпа на въздух в дробовете й. И всеки път преди границата на безсъзнанието тя виждаше странен сребрист предмет, който се люлее напред-назад в чернотата — съвсем неразгадаемо, но въпреки това смразяващо кръвта видение. Тя чувстваше, че в нейното минало има нещо страшно, нещо толкова ужасяващо, че е по-добре да се откаже от опитите за припомняне. Вече почти бе решена да не дири повече изгубеното, да приеме новия си живот като безименно сираче, макар и той вероятно да е изпълнен с трудности. Но хипнотично-регресивната терапия би я принудила да застане лице в лице със своето минало, независимо дали иска това или не. Тази вероятност я изпълваше с ужас.

— Добре ли си? — попита Керъл.

Момичето облиза устни.

— Да. Просто мислех за казаното от тебе. Хипнотична регресия. Това означава ли, че ще ме доведеш до състояние на транс и ще ме накараш да си спомня всичко?

— Е, не е чак толкова лесно, сладка моя. Няма гаранция, че ще стане. Ще те хипнотизирам и ще те помоля да мислиш за станалото след катастрофата в четвъртък сутринта; след това постепенно ще те връщам все по и по-назад в миналото. Ако си добър пациент, възможно е да си спомниш коя си и откъде си. Понякога хипнотичната регресия е удобно средство, ако се опитвам да накарам някой пациент да преживее отново някоя дълбоко скрита, жестоко потисната травма. Никога не съм използвала тази техника при страдащи от амнезия, но зная, че е приложима при случаи като твоя. И когато има резултат, са нужни повече от един или два сеанса. Това може да е дълъг и досаден процес, при който човек усеща безсилие. Точно утре няма да се доберем до кой знае какво, а всъщност и твоите родители вероятно ще се появят преди да успея и те върна към твоите спомени. Но въпреки това можем да започнем. Е, само ако ти нямаш нищо против.

Тя не искаше Керъл да разбере за нейния страх от собствената й памет, затова каза:

— О, разбира се. Звучи вълнуващо.