Дийн Кунц - Маска

— И все пак не ми се иска тя да излиза оттук — продължи Керъл. — Ще се чувства, сякаш е захвърлена, забравена, оставена да изгние. Душевното й равновесие вече е доста разклатено. А това ще я уплаши почти до смърт.

Ханъпорт се намръщи.

— И на мене никак не ми харесва, но наистина нямам избор. Ако не ни достигат легла, законът ни задължава да преценим степените на необходимост и да поемем онези пациенти, които могат да загубят най-много от отказ на медицински грижи или закъснение на лечението. Трябва да спазвам това.

— Разбирам. Не ви обвинявам. По дяволите, няма ли да се появи някой и да си я поиска!

— Възможно е, и то всяка минута.

Керъл поклати глава.

— Не. Имам чувството, че нещата няма да се подредят така добре. Обяснили ли сте всичко на Джейн?

— Не. Няма да подаваме искането към съда до понеделник сутринта, затова мога да почакам с обяснението до утре. Може би до този момент ще се е случило нещо, което да го направи ненужно. Няма смисъл да я тревожим, докато не е станало наложително.

Керъл беше потисната, спомняше си собствените си дни в държавната институция, преди появата на Грейс, която я спаси. Тогава беше твърдоглаво дете, научило доста неща от улицата, но въпреки всичко престоят там я плашеше. Джейн беше умна, куражлия, силна, с приятен характер, но тя не беше жилава и твърда , не и като Керъл на нейната възраст. Какво би се случило с нея, ако трябваше да изтърпи живота в държавен приют за повече от ден-два? Ако просто я пуснеха сред деца, които „наистина“ владеят похватите на улицата, сред деца, които имат неприятности с наркотици или с поведението си, тя най-вероятно щеше да стане тяхна жертва, и то може би по жесток начин. А тя се нуждаеше от истински дом, любов, насърчение…

— Разбира се — възкликна Керъл. На лицето й се появи усмивка.

Ханъпорт я погледна въпросително.

— А не е ли възможно да дойде с мене ? — попита Керъл.

— Какво?

— Чуйте ме, доктор Ханъпорт, ако моят съпруг Пол няма нищо против, не е ли възможно да препоръчате на съда да повери на мене временната опека над Джейн, докато не се появи някой друг, който може да потвърди нейната самоличност?

— Наистина няма да е лошо, но ако го обмислите по-добре — каза Ханъпорт. — Да я приберете у дома, да прекъснете нормалния ритъм на живота си…

— Няма да го прекъснем — отвърна Керъл. — Напротив, това ще бъде удоволствие. Тя е чудесно дете.

Ханъпорт я изгледа продължително, търсейки лицето и очите й.

— В края на краищата — Керъл се опита да бъде възможно най-убедителна, — единственият лекар, който би могъл да излекува амнезията на Джейн, е психиатърът. А в случай, че сте забравили, точно тази е моята специалност. Аз не само мога да й осигуря приличен дом, но имам също и възможност да я лекувам доста интензивно.

Най-накрая Ханъпорт се усмихна:

— Мисля, че това е великодушно и благородно предложение, доктор Трейси.

— Значи ще направите нужната препоръка пред съда?

— Да. Но разбира се, никога не може да се каже със сигурност какво ще е решението на съдията. И все пак мисля, че има доста голяма вероятност той да види какъв е истинският интерес на момичето.

Няколко минути по-късно Керъл позвъни на Пол от телефонен автомат във фоайето на болницата. Предаде му разговора си с доктор Ханъпорт, но още преди да стигне до най-важното, Пол я прекъсна:

— Искаш да вземем Джейн у нас.

Керъл не можа да скрие изненадата си.

— Как позна?

Той се засмя:

— Добре те познавам, захарче. Стане ли дума за деца, сърцето ти омеква като сладкиш с ванилия.

— Тя няма да ти пречи — вметна бързо Керъл. — Нито ще те отвлича от твоето писане. А и след като О’Брайън не ще успее да представи нашата молба за осиновяване до края на месеца, значи няма възможност у дома да се появят едновременно две деца, искащи грижи. Всъщност, като помислиш, това закъснение с агенцията не стана ли, само за да имаме място за Джейн, докато се появят нейните родители? Само временно, Пол. И ние…

— Добре, добре — каза той. — Не е нужно да хабиш всичките си доводи. Одобрявам плана.

— Ако искаш, ела първо тука, за да видиш Джейн, това ще е…

— Не, не. Сигурен съм, че тя наистина е точно каквато ми я представи. Въпреки това не забравяй — имаше намерение да ходим в планината след около седмица.

— Сигурно Джейн няма да остане у нас чак дотогава. А и да остане, вероятно ще можем да я вземем с нас, стига само да съобщим на съда къде отиваме.

— Кога трябва да се явим в съда?