Дийн Кунц - Маска

След като се бе разгорещил от своята тема, той привърши с едва разчленими думи, изречени на един дъх:

— В най-активната си форма дори и добронамереният полтъргайст е способен напълно да разстрои едно домакинство и да поддържа у вас такова напрежение, че да не знаете къде да се денете.

Стреснат от въодушевеното изложение на Олзгуд и от необикновения, новопоявил се блясък в очите му, Пол каза:

— Е… да… всъщност не е чак толкова зле. Изобщо не е. Просто звук от удари и…

— Есе още не е толкова зле — рече Олзгуд с мрачен глас. — Но ако тук имате полтъргайст, положението може рязко да се влоши. Не сте ли виждали какво представлява, когато се развихри, просто не можете да си го представите.

Пол беше стъписан от промяната у този човек. Чувстваше се, сякаш е отворил вратата си на някой от ония добре изглеждащи типове, които всъщност искаха да пробутат своето долнопробно религиозно книжле и провъзгласяваха неизбежността на Страшния съд със същата надута и гръмогласна интонация, използувана от Дони Озмънд за представянето, например, на умната си малка сестричка Мари пред публиката от въздишащи негови почитатели. Пламенността в жестовете и изражението на Олзгуд плашеше.

— Ако се окаже, че наистина е полтъргайст — продължи Олзгуд, — ако положението се влоши много, нали ще ми се обадите веднага? Както ви казах, имах късмет да наблюдавам два полтъргайста. Не мога да си представя нищо по-добро от възможността да видя как трети върши всичките си номера. Такъв шанс не е за изпускане.

— Предполагам, че е така — каза Пол.

— Значи ще ме повикате?

— Силно се съмнявам, че всичко това е работа на полтъргайст, господин Олзгуд. Ако продължавам да търся причината достатъчно дълго и упорито, ще намеря съвсем логично обяснение за тези събития. Но при нищожната възможност наистина да е злонамерен дух, бъдете сигурен, ще ви звънна още в момента, когато първия хладилник или бюфетче полети във въздуха.

Олзгуд явно не виждаше нищо забавно в този разговор. Понамръщи се, когато усети насмешливостта в гласа на Пол, и отвърна:

— Наистина не очаквах, че ще вземете думите ми сериозно.

— Но моля ви, не мислете, че не съм благодарен за…

— Не, не — каза Олзгуд, прекъсвайки Пол с жест. — Разбирам. И не се обиждам — възбудата беше изчезнала от воднистите му очи. — Възпитан сте да се съобразявате с точната наука. Учили са ви да имате вяра само в неща, които могат да се видят, докоснат и измерят. Така е модерно сега — раменете му се свиха, а кожата му побледня, стана сивкава и отпусната както преди няколко минути. — Да ви моли човек за проявяване на широки разбирания относно призраци е толкова безсмислено, колкото и опитите да се убеди някое дълбоководно създание, че съществуват летящи същества като птиците. Тъжно е, но е вярно, и няма причина да се ядосвам за това — той отвори външната врата и шумът на дъжда се усили. — Както и да е, заради вас се надявам, че в тази къща нямате полтъргайст. Надявам се също, че ще откриете логичното обяснение, което търсите. Наистина, господин Трейси.

Още преди Пол да отговори, Олзгуд се обърна и тръгна в дъжда. Вече не приличаше на фанатик; в него нямаше и помен от предишната страст. Беше просто един слаб, сив човек, който се провира през сивата мъгла с глава, леко наведена срещу сивия дъжд, осветен от сивата светлина на бурята; самият той почти приличаше на призрак.

Пол затвори вратата, облегна се върху нея и обиколи с поглед коридора, погледна и във всекидневната през сводестата врата. Полтъргайст. По дяволите, не е много вероятно.

Той предпочиташе да е вярно другото предположение на Олзгуд: че ударите могат просто да спрат тъй внезапно, както са и започнали, без изобщо някога да се изясни причината.

Погледна часовника си: шест часа и шест минути.

Керъл беше казала, че ще остане в болницата до осем часа и след това ще се прибере в къщи за късна вечеря. Оставаше му около час, за да поработи върху своя роман, преди да се заеме с приготвянето на вечерята — печени пилешки гърди, зеленчуци на пара и ориз с кълцани зелени пиперки.

Качи се в кабинета си и седна пред печатната машинка. Взе в ръце последната написана страница с намерение да я препрочете няколко пъти, за да се потопи отново в настроението и стила на разказваната от него история.

ДУМ! ДУМ!

Къщата се разклати. Прозорците иззвънтяха.

Той излетя от стола си.

ДУМ!

Бурканът с писалки и моливи се прекатури и падна от неговото бюро, строши се на няколко къса и съдържанието му се разпиля по пода.