Дийн Кунц - Маска

— Нали знаете, че вземаме по двеста и петдесет долара за проверка?

— Знам — отвърна Пол. — Но става дума за изключително неприятен проблем и той може би предизвиква сериозни повреди в строежа.

— Какъв е той?

Пол му разказа за звуците от удари, разтърсващи понякога къщата.

— Адски необичайно — рече Олзгуд. — Никога преди не съм получавал подобно оплакване — той се замисли за момент и продължи:

— Къде е отоплителната пещ?

— В мазето.

— Възможна е повреда в топлопровода. Не е много вероятно. Можем да започнем оттам и постепенно да напредваме към покрива, докато открием причината.

През следващите два часа Олзгуд огледа всяко ъгълче на къщата, надничаше, бъркаше, почукваше и преценяваше с поглед всеки инч от интериора, после всяка педя от покрива, а Пол се влачеше подир него и помагаше тук-там. Още преглеждаха покрива, когато завали лек дъжд, и след като привършиха и слязоха долу, и двамата бяха мокри до кости. Точно преди да стъпи върху напоената от дъжда леха, левият крак на Олзгуд се плъзна от последното стъпало на стълбата и той навехна болезнено глезена си. Но се оказа, че всички рискове и неудобства са били напразни, защото Олзгуд не откри нищо необичайно.

В пет и половина, седнали в кухнята, те пиеха горещо кафе и Олзгуд попълваше своя доклад. Мокър и изцапан, той изглеждаше дори по-блед, отколкото при първата си среща с Пол. Дъждът бе оцветил неговите сиви дрехи, по които преди поне имаше някакви светлосенки, в равен, убит тон, и той изглеждаше като облечен в сивкава униформа.

— Това несъмнено е много солидна къща, господин Трейси. И състоянието й е чудесно.

— Тогава откъде, по дяволите, идваше този звук?

— Ако можех да го чуя.

— Сигурен бях, че ще се появи поне един път докато сте тук.

Олзгуд отпи от кафето, но топлата напитка не придаде никакво оцветяване на неговите бузи.

— От гледна точка на строителството в къщата абсолютно всичко е наред. Точно това ще пише в моя доклад, и за това залагам своята репутация.

— Което ме връща обратно в началната точка — каза Пол, обвивайки с длани чашата си.

— Съжалявам, че похарчихте толкова пари, без да получите отговор — рече Олзгуд. — Наистина ми е неприятно, че стана така.

— Вината не е ваша. Убеден съм, че свършихте отлично своята работа. Всъщност ако някога купувам друга къща, определено ще искам да я видите първо вие. Сега поне знам, че проблемът не е строителен, а това изключва някои възможности и стеснява полето за разследване.

— А може би вече изобщо няма да го чуете. Възможно е да спре тъй внезапно, както е започнало.

— Не знам защо, но подозирам, че тук не сте прав — усъмни се Пол.

По-късно, вече на вратата, Олзгуд каза, докато се сбогуваше:

— Хрумна ми нещо, но се колебая дали да го спомена.

— Защо?

— Може да си помислите, че ми хлопа дъската.

— Господин Олзгуд, вече съм готов на всичко. Искам да обмисля всяка възможност, колкото и невероятна да изглежда.

Олзгуд погледна първо към тавана, после към пода, след това — към дългия коридор зад гърба на Пол, и отново — към краката си.

— Призрак — каза той тихо.

Пол го изгледа изненадано.

Олзгуд се покашля нервно, отново заби поглед в пода, но накрая вдигна глава и очите му срещнаха очите на Пол.

— Вие може би не вярвате в призраци.

— А вие? — попита Пол.

— Да. Интересувал съм се от тази тема през по-голямата част на живота си. Имам голяма колекция от статии относно най-различни видове спиритизъм. И лично съм ставал свидетел на подобни явления в къщи, обитавани от нематериални сили.

— Виждали сте призрак?

— Да, мисля, че съм, при четири случая. Ектоплазмени привидения. Нематериални, човекоподобни форми, които се носят из въздуха. Два пъти съм срещал и явления от рода на полтъргайст. А що се отнася до тази къща… — гласът му заглъхна и той нервно облиза устни. — Ако намирате, ме това е отегчително или суеверно, не желая да ви губя времето.

— Честно казано — отговори Пол, — не мога да си представя как викам екзорсист 11 11 Заклинател, който прогонва духове. — Б.пр. за да се справи този проблем. Но възгледите ми не са толкова ограничени, когато става въпрос за призраци. Трудно е да го приема, но разбира се, ще ви изслушам с желание.

— Съвсем разумно каза Олзгуд. За първи път след появата му на входната врата преди повече от два часа неговият блед тен придоби малко руменина, а във воднистите му очи проблесна искрица ентусиазъм. — Добре. Ето нещо, върху което може да се помисли. От това, което казахте, ми се струва, че е възможно тук да имаме работа с полтъргайст. Естествено, из стаите не летят предмети, захвърляни от нечие невидимо присъствие, не е счупено нищо, а трошенето е любимо занимание на полтъргайстите. Но клатенето на къщата, дрънчащите тенджери и тигани, звънтенето от ударите на малките бутилки върху рафта за подправки — всичко това са признаци за дейност на полтъргайст, и то такъв, който току-що е започнал да опитва своите сили. Ако наистина е полтъргайст, тогава може да очаквате и по-лошо. О, да. Определено. Мебели, вървящи съвсем сами по пода. Картини, които се откачат от стените, съборени и счупени лампи. Чинии, които летят из стаите, като че ли са птици — безизразното му лице се зачерви от вълнение, докато изброяваше свръхестествените разрушения. — Левитиращи тежки обекти, например канапета, легла и хладилници. Забележете, има някои описани случаи на хора, преследвани от добронамерени полтъргайсти, които не чупят много-много, но огромната част са злонамерени и най-вероятно и на вас ще ви се наложи да се справяте с подобен — ако тук изобщо има полтъргайст.