Дийн Кунц - Маска

Пол се забави цели три часа и през цялото време беше сигурен, че ще потегли само след двайсет-трийсет минути. Но когато най-накрая паркира съживения Понтиак пред агенцията по осиновяване, вече беше един и половина.

Алфред О’Брайън слезе във фоайето на приемната, за да поздрави Пол. Беше облечен в добре ушит кафяв костюм, безупречно изгладена кремава риза, добре поставена бежова кърпичка в джобчето на гърдите и чифт съвършено излъскани кафяви обувки с прилепващи закопчалки. Той прие документите за кандидатстване, но не беше оптимистично настроен за възможността да се направят всички необходими проверки преди срещата на комитета по препоръките следващата сряда сутринта.

— Ще се опитаме да извършим работата по вашите документи светкавично — каза той на Пол. — Поне това ви дължа! Но за получаването на потвържденията трябва да работим с хора извън този офис, а някои от тях няма да ни отговорят веднага, на други пък не би се понравило изискването да побързат. Получаването на пълни потвърждения винаги отнема минимум три пълни работни дни, дори четири или пет, а понякога и повече, затова твърде много се съмнявам дали ще се подготвим за следващата среща на комитета по препоръките, макар и аз да желая това. Вероятно ще трябва да подадем вашето заявление за втората септемврийска среща в края на месеца. Чувствам се ужасно неудобно, господин Трейси. Съжалявам повече, отколкото мога да изкажа с думи. Наистина. Ако не бяхме изгубили документите в паниката вчера…

— Не се тревожете за това — каза Пол. — Мълнията не беше ваше дело, нито пък аварията с моята кола. Керъл и аз чакаме много, много отдавна за осиновяване на дете. Още две седмици са нищо за отделеното от нас време.

— След като веднъж вашите документи бъдат предоставени на комитета, ще ви одобрят бързо — продължи О’Брайън. За никое друго семейство не съм бил повече убеден, отколкото за вашето. Точно така и ще им кажа.

— Оценявам това — отговори Пол.

— Ако не сварим за срещата в сряда — а ви уверявам, че ще направим всичко възможно — ще се получи само дребно, незначително забавяне. Нищо, което заслужава вашата тревога. Просто мъничко лош късмет.

Доктор Брад Темпълтън беше добър ветеринарен лекар. Въпреки това, когато оказваше помощ на някое коте или куче, на Грейс винаги й се струваше, че той е някак неподходящ за тази работа. Беше едър мъж, комуто повече би подхождало лечението на коне и едри селскостопански животни в някоя ферма — там масивните рамене и мускулестите ръце щяха да му вършат по-добра работа. Имаше ръст от шест фута и пет инча, тежеше около двеста и двайсет фунта 10 10 Един фунт е равен на 453,6 г. — Б.пр. , а лицето му беше румено и грубовато, но добро. Когато измъкна Аристофан от подплатената кошничка за пренасяне, котаракът приличаше на играчка в огромните му ръце.

— Изглежда добре — каза Брад, поставяйки Ари върху масичката от неръждаема стомана в средата на блестящия от чистота кабинет.

— Никога не е имал желание да разкъсва мебелите, още откакто беше малко коте — обясни Грейс. — Нито пък е проявявал страст към катеренето. А сега е достатъчно само да погледна зад гърба си и той вече ме гледа втренчено от върха на някой шкаф.

Брад прегледа Ари, опипа го за подути жлези и разширени ставни връзки. Котаракът не се противеше, държа се покорно, дори когато Брад използува ректалния термометър.

— Температурата е нормална.

— Има нещо нередно — настоя Грейс.

Аристофан измърка, търколи се по гръб — молеше да го почешат по корема.

Брад го потърка и бе възнаграден с още по-силно мъркане.

— Оставя ли храната си?

— Не — каза Грейс. — Все още хапва добре.

— А повръщане?

— Не.

— Разстройство?

— Не. Не е показвал подобни симптоми. Просто е някак… различен. Изобщо не е какъвто беше преди. Всички симптоми, които мога да посоча, са симптоми на личностна промяна, а не признаци за влошено здраве. Например унищожаването на възглавниците. Мръсотията върху креслото. Внезапният му интерес към катеренето. И напоследък е станал много потаен, винаги пълзи крадешком, крие се от мене, наблюдава ме, когато счита, че аз не го виждам.

— Всички котки са малко потайни — рече Брад понамръщен. — Това е в природата на звяра.

— Ари никога не е дебнел — каза Грейс. — Не и както през последните два дни. И не е дружелюбен като преди. От два дена не е пожелал да го галя или гуша.

Все още намръщен, Брад вдигна очи от котарака и срещна погледа на Грейс.