Дийн Кунц - Маска

Няколко минути по-късно, в два часа, Керъл тръгна към болницата. От магазинчето за подаръци до преддверието тя купи колода карти за игра и миниатюрна дъсчица за дама, разчертана на квадратчета колкото дребна монета, които се събираха добре в пластмасова кутийка за подаръци.

Горе, в стая 316, телевизорът беше включен и Джейн четеше списание. Когато Керъл влезе, тя вдигна поглед и каза:

— Вие наистина дойдохте.

— Нали казах, че ще го направя?

— Какво носите?

— Карти, дама. Помислих, че с тях може би времето ще минава по-бързо.

— Обещахте, че няма да ми купувате нищо повече.

— Ей, да не би да съм казала, че ти ги подарявам ! Нищо подобно. Да не мислиш, че имам толкова меко сърце? Просто ти ги давам назаем, детко. И очаквам да ми ги върнеш. А когато ги връщаш, гледай да са в същото състояние както сега, иначе ще те замъкна във Върховния Съд за да си получа компенсация за загубите.

Джейн се ухили.

— Ама че си желязна.

— Закусвам с гвоздеи.

— Не ти ли засядат между зъбите?

— Вадя си ги с клещи.

— А опитвала ли си бодлива тел?

— Само не на закуска. От време на време — за обяд.

Засмяха се и Керъл продължи:

— Та, играеш ли дама?

— Не знам. Не си спомням.

— А карти?

Момичето сви рамене.

— Значи все още нямаш никакви спомени? — каза Керъл.

— Нищичко.

— Не се тревожи. Ще се появят.

— И нашите още не са се появили.

— Е, нямало те е само един ден. Дай им време да те открият. Още е рано да се безпокоиш за това.

Изиграха три партии дама. Джейн си спомняше всички правила, но не можеше да каже къде и с кого е играла преди.

Следобедът изтече бързо и Керъл се наслаждаваше на всяка минута. Джейн беше чаровна, умна и Бог я бе дарил с добро чувство за хумор. Независимо дали играеха на дама, купа или руми петстотин, тя се стремеше към победа, но загубеше ли, изобщо не се цупеше. Компанията й беше приятна.

Заради нейния приятен характер и чара й почти нямаше вероятност никой да не я потърси скоро. Някои тийнейджъри са толкова самолюбиви, твърдоглави, склонни към употреба на наркотици и разрушително бунтарство, че реши ли някой от тях да побегне от къщи, постъпката му предизвиква единствено въздишка на облекчение от страна на бащата и майката. Но ако изчезне добро дете като Джейн Доу, много хора започват да вдигат шум.

Непременно трябва да съществува някое семейство, което я обича, помисли Керъл. Сигурно са полудели от тревога точно сега. Рано или късно те щяха да се появят, смеещи се и плачещи от облекчение, че момичето им е открито живо. Но защо още ги няма? Къде са те?

На външната врата се звънна точно в три и половина. Пол отвори и видя пред себе си около петдесет годишен блед мъж със сиви очи. Носеше широки сиви панталони, светлосива риза и тъмносив пуловер.

— Господин Трейси?

Да. Вие от „Безопасен дом“ ли сте?

— Точно така — отвърна сивият човек. — Казвам се Бил Олзгуд. Аз самият съм „Безопасен дом“. Основах компанията преди две години.

Стиснаха ръце и Олзгуд влезе във фоайето, разглеждайки с интерес интериора на къщата.

— Чудесен дом. Имате късмет, че можах да се отзова същия ден. Обикновено съм зает три дни напред. Но когато се обадихте тази сутрин и казахте, че случаят е спешен, точно бях отложил един ангажимент.

— Строителен инспектор ли сте? — попита Пол, затваряйки вратата.

— Точното име на специалността ми е строителен инженер. Нашата компания се занимава с проверки на къщите преди продажба, обикновено от името на купувача и с негово заплащане. Ние му казваме дали не си е дал парите за някоя неприятност — течащ покрив, изба, която се наводнява, разпадащи се основи, погрешно свързана електрическа инсталация, лоши водопроводни тръби — такива неща. Предлагаме пълно обезщетение и дори ако не забележим нещо, клиентът ни е защитен. Вие купувачът ли сте или продавачът?

— Нито единият, нито другият — отговори Пол. — Жена ми и аз сме собствениците, но нямаме намерение да продаваме. Просто имаме проблем с къщата и не мога да установя точната причина. Реших, че може би вие ще успеете да помогнете.

Олзгуд повдигна едната си сива вежда.

— Позволено ли ми е да предположа, че имате нужда от добър майстор. Той би ви струвал по-евтино й освен това, след като открие за какво става дума, ще може и да го поправи. Разбирате ли, ние изобщо не извършваме ремонти. Само проверяваме.

— Знам това. Самият аз съм доста сръчен, но не мога да схвана къде е повредата или как да я оправя. Мисля, че имам нужда от съвет на експерт, който никой майстор не може да ми даде.