Дийн Кунц - Маска

— Брадвата — пошепна тя, и тихият звук на тази дума отекна едва в тъмната стая.

Дум!

Керъл притича през просторната всекидневна, по персийския килим, удряйки крака си в ръба на бюфета.

Дум! Дум!

Тя се втурна през сводестата врата в дългия коридор и се насочи към стълбите, водещи на втория етаж. Когато погледна зад себе си, видя как след стъпките й къщата е изчезнала и на нейно място има само мрак, черен като смола, а в него нещо сребристо проблясва напред-назад, напред-назад…

Дум!

Разбирането я осени като мълния; тя знаеше какъв е блестящият предмет. Брадва. Острие на брадва. Блещукаше при своето поклащане насам-натам.

Дум… дум… дум…

Хленчейки, тя изкачи стълбите към втория етаж.

Дум… дум…

Понякога острието сякаш удряше в дърво; звукът му беше глух и наподобяваше разцепване. А понякога звукът ставаше съвсем друг, като че ли острието се забиваше с жестока сила в материя, много по-нежна от дървото, в нещо влажно и меко.

Може би в плът?

Дум!

Керъл простена насън, обърна се нервно и сбута чаршафите встрани.

После тичаше по планинската поляна. Дърветата — отпред. Отзад — празнотата. И брадвата. Брадвата.

В петък сутринта дъждът отново спря за малко, но денят тънеше в мъгла. Светлината, която проникваше през болничния прозорец, беше студена и бледа.

Джейн имаше само смътни спомени, че през нощта сестрите са сменяли нейните чаршафи и нощницата й е била пропита от пот. В паметта й мержелееше също и споменът за някакъв страшен сън, но не й идваше наум нито една подробност от него.

Все още не можеше да си припомни нито своето име, нито нещо за себе си. Съзнанието й можеше да се върне най-много до катастрофата вчера сутринта, може би дори до минута-две преди този предел, но отвъд това, там, където трябваше да бъде нейното минало, имаше само празнота.

Докато закусваше, тя прочете някаква статия в едно от списанията, купени за нея от Керъл Трейси. Въпреки че до следобеда нямаше часове за посещения, Джейн вече очакваше с нетърпение повторната среща с тази жена. Доктор Ханъпорт и сестрите, всички до един, бяха любезни, но никой не й въздействаше тъй положително като Керъл Трейси. По неразбираеми за нея причини тя се чувстваше по-сигурна, по-спокойна, по-малко уплашена от своята амнезия, когато беше с доктор Трейси, отколкото в присъствието на другите. Може би хората имаха предвид точно това, когато казваха, че някой лекар има добро взаимодействие с болния.

Малко след девет часа, докато Пол караше по магистралата на път към центъра на града, за да занесе новия комплект документи за осиновяване в офиса на Алфред О’Брайън, двигателят на неговия Понтиак внезапно прекъсна. Не започна да се дави или да киха; колата се носеше с поне петдесет мили в час, когато буталата просто блокираха. Докато скоростта на понтиака рязко спадаше, усилвателят на кормилното управление започна да отслабва своето действие. Автомобилите летяха от двете страни с шейсет-шейсет и пет мили в час, повече от разрешеното, твърде бързо за мъгливото време. Пол успя да направи маневра и да пресече две ленти към мястото за аварийно спиране отдясно на пътя. Всяка секунда той очакваше да чуе краткия писък на спирачки и да почувства неприятния тласък от удара на друга кола в неговата, но като по чудо успя да избегне сблъсък. Като се бореше с втвърдяващото се кормило, успя съвсем да спре понтиака до канавката.

Отпусна се назад върху облегалката и затвори очи, докато възвърне самообладание. Когато накрая се наведе напред и завъртя ключа на запалването, стартерът изобщо не издаде звук; в акумулатора не бе останала и капчица ток. Опита още няколко пъти и се отказа.

Точно отпред имаше изход от магистралата, а на по-малко от пресечка под нея се намираше малък сервиз. Пол стигна пеша дотам за десет минути.

В сервиза бяха твърде заети с работа и собственикът не можа да се лиши от своя млад помощник — едро, червенокосо момче с открито лице, на име Корки — почти до десет часа, когато потокът от клиенти доста намаля. Едва тогава Пол и Корки потеглиха с камиона-теглич към оставения в края на пътя Понтиак.

Опитаха се да запалят колата с бутане, но не успяха. Трябваше да изтеглят понтиака обратно в сервиза.

Корки възнамеряваше да смени акумулатора и запали двигателя за половин час. Но после се оказа, че причината не е там, и времето, определено за ремонта, започна непрекъснато да се удължава. Накрая Корки откри неизправност в електрическата система и я оправи.