Дийн Кунц - Маска

Остана при Джейн до края на часовете за посещения. Преди да си тръгне, я целуна майчински по челото и това й се стори някак съвсем естествено. За учудващо кратко време между тях се бе появила здрава връзка.

Отвън, на болничния паркинг, натриевите лампи заличаваха действителния цвят на колите и им придаваха жълтеникав оттенък.

Нощта беше доста хладна. Не бе валяло нито следобед, нито привечер, но въздухът тегнеше от влага. Някъде далеч буботеха гръмотевици и като че ли приближаваше нова буря.

Тя постоя малко зад волана на фолксвагена, гледайки към третия етаж, където светеше прозорецът на момичето.

— Страхотно дете! — каза си на глас.

Имаше чувството, че в нейния живот изведнъж се е появил необикновено важен човек.

Малко преди полунощ от запад завя вятър, студен като речна вода, и от силата му дърветата затанцуваха. Нощното небе — беззвездно, безлунно, без никаква светлинка — притискаше всичко около къщата и на Грейс и се струваше, че то е нещо живо, което подсмърча пред вратите и под прозорците.

Заваля.

Тя си легна, докато часовникът в коридора биеше полунощ и двайсет минути по-късно вече се носеше над границата на съня, като че беше лист, повлечен от студени течения към висок водопад. Точно преди ръба му, усещайки единствено бушуващата тъмнина под себе си, тя дочу някакво движение в спалнята и веднага се събуди.

Серия потайни звуци. Тихо поскърцване. Потракване, замиращо секунда след като е започнало. Едва чуто шумолене.

Тя се изправи, сърцето й биеше учестено, и отвори нощното шкафче. С едната ръка затърси опипом 22-калибровия пистолет, който държеше вътре, а с другата се опита да намери без много шум ключето на лампата. Докосна го едновременно с оръжието.

На светло не беше трудно да се забележи източника на шума. Ари клечеше върху високия скрин и я гледаше втренчено, като че ли се канеше да скочи върху леглото.

— Какво правиш там горе? Нали знаеш правилата ми!

Той премигна, но не помръдна. Мускулите му бяха напрегнати, свити на възли; козината върху врата му — настръхнала.

По хигиенни причини тя не му позволяваше да се катери нито по кухненските рафтове, нито по нейното легло; общо взето, денонощно държеше вратата на голямата спалня плътно затворена за да не го изкушава. Но заради него къщното почистване вече започваше да й отнема допълнителни часове всяка седмица, защото бе твърдо решена във въздуха да няма и следа от котешка миризма; също нямаше никакво намерение да предлага на своите посетители съмнителното удобство на мебели, покрити с остатъци от животинска козина. Тя обичаше Ари и считаше, че той й прави добра компания, затова в повечето случаи го оставяше да броди на воля из цялата къща, въпреки причинената от това допълнителна работа. Но не беше готова да се примири с котешките косми в своята храна или в чаршафите си.

Стана от леглото и обу домашните чехли.

Ари я наблюдаваше.

— Още тази секунда да си слязъл оттам — изкомандва Грейс, като го гледаше с най-строгото си изражение.

Неговите блестящи очи имаха син цвят като газов пламък.

Грейс доближи вратата на спалнята, отвори я, отстъпи встрани и каза:

— Къш!

Мускулите на котарака се отпуснаха. Той се свлече като пухкава топка върху покрива на скрина, като че ли костите му изведнъж бяха омекнали. Прозя се и започна да ближе една от задните си лапи.

— Хей! — подвикна му тя.

Аристофан отпуснато вдигна глава и се вторачи в нея.

— Вън — викна тя рязко. — Още сега.

След като и този път той не помръдна, тя тръгна към високия скрин и това най-накрая го накара да се подчини. Той скочи на пода и се втурна покрай нея с такава скорост, че дори не успя да го плесне с ръка. Котаракът излезе в коридора и тя затвори вратата след него.

Когато отново си легна на тъмно, тя си спомни как изглеждаше котаракът, присвит върху високия скрин: с лице към нея, целещ се в нея, с протегнати предни лапи, снишена глава, напрегнати хълбоци, наелектризирана козина, с очи светнали и почти обезумели. Намерението му бе да се стовари върху леглото и да й изкара ангелите; в това нямаше съмнение. Но закачки от този род бяха в стила на малките котета; Ари не беше проявявал подобна игривост през последните три или четири години, откакто беше навлязъл в своята доста ленива зрялост. Какво за Бога се бе вселило в него?

„Е, значи се налага“, каза си тя. „Първата ни задача за сутринта е да посетим ветеринарния лекар. Милостиви Боже, може да се окаже, че живея с шизофреничен котарак!“