Дийн Кунц - Маска

По-късно, след обяда, докато впръскваше течен сапун в пълната с мръсни чинии мивка, Грейс попита:

— Как стоят нещата с агенцията за осиновяване? Има ли вероятност да дадат дете на тебе и Пол?

Керъл се поколеба.

Грейс я погледна.

— Нещо не е наред ли?

Докато вземаше кърпата за чинии от рафта и я разгъваше, Керъл, отговори:

— Не. Всъщност не. О’Брайън твърди, че ще ни одобрят. Сигурно е, така казва.

— Но ти все пак се тревожиш.

— Малко — призна Керъл.

— Защо?

— Не знам. Просто… от известно време чувствам…

— Какво чувстваш?

— Че няма да се получи.

— Че защо не?

— Не мога да се отърва от мисълта, че някой се опитва да ни попречи за осиновяването.

— Кой?

Керъл сви рамене.

— О’Брайън ли? — попита Грейс.

— Не, не. Той е на наша страна.

— Някой от комитета по препоръките?

— Не знам. Всъщност нямам никакви доказателства за злонамереност спрямо мен и Пол. Не мога никого да посоча с пръст.

Грейс изми няколко сребърни прибора, постави ги на етажерката за изцеждане и каза:

— Толкова отдавна искаш да осиновиш дете, че не можеш да повярваш как накрая всичко се сбъдва — затова търсиш таласъми там, където ги няма.

— Може би.

— Просто си стресната от вчерашната светкавица и катастрофата тази сутрин.

— Може би.

— Това е разбираемо. Тези неща плащат и мене. Но осиновяването ще протече съвсем гладко.

— Надявам се — рече Керъл. Но си мислеше за изгубения комплект от документи и я изпълваха съмнения.

Когато Пол се върна от агенцията по осиновяване, дъждът беше спрял, макар и вятърът да беше все тъй студен и влажен.

Извади стълбата от гаража и се покатери върху най-слабо наклонената част на многоъгловия покрив. Мокрите керемиди скърцаха под стъпалата му, докато той напредваше внимателно по наклона към телевизионната антена, закрепена близо до един тухлен комин.

Краката му бяха омекнали. Страдаше от лека акрофобия 8 8 Страх от височина и от гледане отвисоко. — Б.пр. , страх, който никога не му беше създавал големи проблеми, защото той от време на време той нарочно го предизвикваше, за да го преодолее, както правеше и сега.

Достигайки комина, се опря в него с ръка и погледна към покривите на съседните къщи. Буреносно-тъмното септемврийско небе тегнеше ниско, все по-ниско, докато накрая като че ли беше само на шест-седем фута над най-високите постройки. Усещаше, че може да повдигне ръката си и да почука с кокалчетата на своите пръсти по издутите кореми на облаците, предизвиквайки силен звук като от подрънкване на желязо.

Приведе се гърбом към комина и заразглежда телевизионната антена. Скрепителната плочка се държеше от четири болта, минаващи през керемидите или направо към някоя покривна греда, или към арматурен прът, свързващ гредите. Всичките болтове си бяха на мястото. Нито един не бе разхлабен. Плочата се крепеше здраво върху покрива, а антената бе стабилно свързана с нея. Причината за чукащия звук, разтърсил къщата, не можеше да се крие тук.

След като измиха чиниите, Грейс и Керъл влязоха в кабинета. Стаята вонеше на котешка урина и изпражнения. Аристофан беше направил своя тоалет върху седалката на голямото кресло.

Грейс беше изумена.

— Не мога да повярвам. Ари винаги използува специалното си сандъче, както се изисква от него. Никога не е правил нещо подобно.

— Винаги е бил суетен котарак, нали? Даже гнуслив.

— Точно така. А погледни какво е направил сега. Този стол ще трябва да се тапицира отново. Май ще е най-добре да открия това глупаво зверче, да напъхам носа му в мръсотията тук и добре да го сгълча. За Бога, не искам да му стане навик.

Погледнаха във всички стаи, но не можаха да намерят Аристофан. Очевидно той се бе измъкнал от къщата през котешката вратичка в кухнята.

Докато се връщаха в кабинета с Грейс, Керъл каза:

— По-рано беше споменала, че Ари е скъсал няколко неща.

Грейс трепна.

— Да. Не исках да ти го казвам, но той направи на парченца две от ония чудесни малки възглавнички, които ти беше бродирала за мене. Стана ми ужасно неприятно. След всичките ти усилия той просто…

— Не бери грижа — каза Керъл. — Ще ти направя две нови възглавнички. Приятно ми е да се занимавам с това. Отпускам се като бродирам. Попитах те, само защото си помислих, че щом Ари върши неща, които не са в характера му, може би това е знак за някакво заболяване.

Грейс се понамръщи.

— Изглежда здрав. Козината му е лъскава и е пъргав както винаги.