Дийн Кунц - Маска

Усещаше, че е възможно да възстанови спомена за своята личност. Всъщност почти имаше чувството, че се е добрала до спомените си. Като че ли миналото беше в дъното на мрачна празнина, достатъчно близо, за да го докосне; трябваше единствено да събере достатъчно сили и смелост, да мушне ръка в това тъмно място и да напипа истината, но без страх от това, което може да я ухапе там.

Опиташе ли обаче да си спомни с всички сили, пъхнеше ли ръка в тази празнина, страхът й непрестанно се усилваше, докато престанеше да бъде обикновен страх и се превърнеше в парализиращ ужас. Като че стомахът й се свиваше на възел, гърлото й се стягаше, тя се обливаше в лепкава пот и главата й се замайваше тъй, че почти можеше да припадне.

До предела на безсъзнанието тя съзираше и чуваше нещо тревожно, страшно — неясна част от сън, видение — не можеше да го определи точно, но то въпреки това я плашеше. Видението се състоеше от един-единствен звук и един-единствен образ. Образът имаше хипнотична сила, но беше съвсем прост: мигновен проблясък, сребристо лъсване на един трудно видим предмет, който се люшка напред-назад сред дълбоки сенки; може би някакво просвяткащо махало. Звукът беше рязък и застрашителен, също неопределим, силно биене, но не само това.

Дум! Дум! Дум!

Тя трепна, подскочи — като че ли нещо я удари.

Дум!

Искаше да изпищи, но не можа.

Разбра, че ръцете й са свити в юмруци и стискат смачкания, напоен с пот чаршаф.

Дум!

Прекрати опитите да си спомни коя е.

„Може би е по-добре, че не знам“, помисли тя.

Ударите на сърцето й постепенно възвърнаха нормалния си ритъм и вече можеше да поеме въздух без хриптене. Възелът в стомаха се отпусна.

Звукът от удари заглъхна.

Не след дълго погледна през прозореца. Ято големи черни птици се носеше през смраченото небе.

„Какво ли ще ми се случи?“, помисли тя.

Дори когато вътре влезе сестрата, за да види как е, дори когато секунда след това се появи и лекарят, момичето се чувстваше страшно самотно.

Кухнята на Грейс ухаеше на кафе и топъл кекс с ароматични подправки. Дъждът се стичаше по прозореца и замъгляваше изгледа към градината с рози зад къщата.

— Никога не съм вярвала в ясновидство или предчувствия.

— Нито пък аз — каза Грейс. — Обаче сега се чудя. Сънувам два кошмара как се нараняваш и веднага след това чувам, че на два пъти едва ти се е разминало, сякаш изпълняваш точно определен сценарий или нещо подобно.

Стояха на малката маса до кухненския прозорец. Керъл беше наметнала една от робите на Грейс и бе обута в нейни домашни чехли, докато се сушаха собствените й дрехи.

— Само един път ми се размина — обясни тя на Грейс. — Светкавицата. Тя наистина можеше да ти спре дъха. Но тази сутрин всъщност изобщо не беше опасно. Не аз, горкото момиче можеше почти да загине.

Грейс поклати глава.

— Не. Ти също едва си се отървала. Нали ми каза, че колата ти се поднесла към идващите автомобили, когато си натиснала спирачките за да избегнеш момичето? А нима не ми каза, че онзи Кадилак се разминал с тебе на инч или по-малко? Е, ако не беше станало така? Ако онова „Кади“ беше смачкало малкия ти Фолксваген, сигурно нямаше да си тръгнеш оттам без драскотина.

Керъл се намръщи.

— Не си помислих за това.

— Толкова силно те е обладала тревогата за момичето, че не си имала възможност да помислиш за себе си.

Керъл отхапа парченце ароматен кекс и отпи малко кафе.

— Не само ти имаш кошмари — и разказа накратко собствения си сън: обезобразените глави, къщите, изчезващи зад нея, след като премине през тях, блестящия сребрист предмет.

Грейс обхвана с ръце своята чашка кафе и се приведе над масата. Сините й очи излъчваха тревога.

— Това е гаден сън. Как го разбираш?

— О, не мисля, че е пророчески.

— Защо да не е възможно? Моите като че ли бяха.

— Да, но от това не следва, че и двете изведнъж сме станали ясновидки. Освен това в моя сън изобщо нямаше никакъв смисъл. Беше твърде несвързан, за да го приемам сериозно. Искам да кажа, обезобразени глави, които изведнъж оживяват — тези неща изглежда няма да се случат в действителност.

— Може да е пророчески, без да е буквално пророчество. Имам предвид, че е възможно да е само символично предупреждение.

— За какво?

— Не ми идва наум някакво лесно тълкуване. Но наистина смятам, че известно време трябва да бъдеш изключително внимателна. Господи, зная, че започвам да приличам на лъжлива циганка — врачка, нещо като Мария Успенская в онези стари филми за чудовища от трийсетте, но въпреки всичко мисля, че не бива да го пренебрегваш като един обикновен сън. Особено след това, което вече стана.