Дийн Кунц - Маска

Керъл се отпусна в седалката, затвори очи и въздъхна, треперейки.

— Боже мой, не знам какво да ви кажа. Всичко, което знам е… че се чувствам изтощена докрай.

— Това е съвсем естествено, след всичко, което току-що преживяхте. Но не е нормално да се чувствате виновна за станалото. Вината не беше ваша, затова се успокойте. Преодолейте я и се върнете към своя нормален живот.

Тя отвори очи, погледна го и се усмихна.

— Знаете ли, полицай Уедърби, имам чувството, че от вас може да стане доста добър психотерапевт.

Той се усмихна.

— Или пък барман, който умее да баламосва клиентите си.

Керъл се засмя.

— Сега по-добре ли сте? — попита я той.

— Малко.

— Обещайте ми, че няма да си изгубите съня заради това.

— Ще се опитам — отвърна тя. — Но все още се тревожа за това момиче. Знаете ли в коя болница са я откарали?

— Мога да разбера — каза той.

— Ще ми направите ли тази услуга? Искам да отида при лекаря, който я лекува, и да поговоря с него. Ако той ми каже, че тя ще се оправи, ще ми бъде много по-лесно да последвам вашия съвет за връщане към нормалния си живот.

Уедърби вдигна микрофона и помоли полицейския диспечер да открие къде е откарано раненото момиче.

Телевизионната антена!

Застанал прав насред таванското помещение, вперил поглед в покрива над главата си, Пол се изсмя с висок глас, когато разбра причината за шумните удари. Звукът не идеше от празното пространство пред лицето му, както си помисли в оня момент, когато сякаш се бе поуплашил. Той се чуваше от покрива, върху който беше закрепена телевизионната антена. Още преди година се абонираха за кабелните програми, но не свалиха старата антена. Тя беше голяма, насочвана с дистанционно управление и се държеше върху тежка опорна плоча, закрепена с болтове през керемидите точно върху една носеща греда на покрива. Явно някоя гайка или друг крепежен елемент се бяха разхлабили малко и от натиска на вятъра върху антената опорната плоча се поклащаше нагоре-надолу върху някой от своите болтове, удряйки непрекъснато покрива. Разрешението на голямата тайна се оказа смешно и прозаично.

Но дали наистина бе така?

Дум… дум… дум…

Сега звукът беше по-тих от преди и силният шум от дъжда върху покрива почти го заглушаваше, затова беше съвсем лесно да се повярва, че вероятно го причинява антената. Но постепенно, разсъждавайки върху отговора на тази загадка, Пол започна да се съмнява, че това е правилният отговор. Припомни си каква жестока сила имаха ударите само преди няколко минути, когато той беше в кухнята — треперенето на цялата къща, отворената вратичка на фурната, звъна на стъклени съдове върху рафта за подправки. Можеше ли една разхлабена антена да предизвика толкова шум и вибрации?

Дум… дум…

Втренчен в тавана, той се опита да изхвърли от главата си всяко съмнение в своята антенна теория. Ако антената удряше носеща греда по точно определен начин, под много специфичен ъгъл, тъй че импулсът да се предаде по цялата рамка на къщата, вероятно няколко разхлабени гайки там горе можеха да предизвикат звън на тенджери и тигани долу в кухнята, дори да създадат впечатление, че таваните след малко ще се пропукат. В края на краищата при създаването на точно определени вибрации във висящ стоманен мост, той може да се превърне в развалини за по-малко от минута, независимо от броя на болтовете, заварките и въжетата, които го крепят. И въпреки че Пол не вярваше да има дори и нищожна опасност една разхлабена антена да причини подобни апокалиптични разрушения в къща с як дървен скелет, той знаеше, че даже една умерена, но добре изчислена сила, приложена с абсолютна точност, може да има доста по-голям ефект, отколкото предполага изразходваната енергия. Освен това телевизионната антена трябваше да е причината за тези неприятности, защото тя остана единственото разумно обяснение.

Ударите станаха още по-слаби и после замряха съвсем. Той почака една-две минути, но единственият звук беше барабаненето на дъжда по керемидите.

Сигурно вятърът бе променил своята посока. Но скоро пак щеше да се обърне, а антената — отново да се разклати върху своята опорна плоча и тогава чукането би започнало отново.

Веднага след края на бурята той трябваше да извади сгъваемата стълба от гаража, да се качи на покрива и разглоби антената. Трябваше да свърши тази дребна работа веднага след като се абонираха в службата за кабелна телевизия. А сега, тъй като беше закъснял, щеше да изгуби безценно време за писане — и то в една от най-трудните и решаващи части на ръкописа. Тази мрачна перспектива го вбеси и изнерви.