Дийн Кунц - Маска

ДУМ! ДУМ! ДУМ!

Къщата потрепери като че ли някакъв великан я удари с огромния си юмрук изключително силно и рязко три пъти. Над готварската печка и мивката в кухнята, където от тавана висеше окачалка за прибори и съдове, медните тенджери и тигани се заклатиха на дръжките си и зазвъняха, удряйки се един в друг.

ДУМ!

Стенният часовник затрака на своята закрепваща скоба; ако беше малко по-зле закрепен, щеше да отлети от стената и да се разбие в пода.

Пол тръгна към средата на стаята, опитвайки се да открие точната посока, от която идеха ударите.

ДУМ! ДУМ!

Вратичката на фурната се отвори рязко.

Двайсетината малки бурканчета, сбутани върху рафта за подправки започнаха да звънят едно в друго.

„По дяволите, какво става тука?“, запита се той тревожно.

ДУМ!

Обърна се бавно, слушаше, дебнеше.

Тенджерите и тиганите отново затракаха и един голям черпак се откачи и падна със звън върху плота за рязане на месо отдолу.

Пол погледна към тавана, следейки звука.

ДУМ!

Очакваше да види как мазилката се пропуква, но тя остана здрава. Но беше ясно, че звукът иде някъде отгоре.

Дум, дум — дум, дум…

Силата на ударите изведнъж намаля, те станаха по-тихи, но не замряха съвсем. Поне къщата престана да се тресе и кухненските прибори и съдове вече не звънтяха един в друг.

Пол тръгна към стълбите, решен да проследи и открие причината за това безпокойство.

Блондинката лежеше в канавката, просната по гръб, едната й ръка отпуснато простряна настрани с отворена нагоре китка, а другата — увита около корема й. По нейната златиста коса имаше кал. Под нея шуртеше три инча дълбок поток вода, носещ листа, песъчинки и парченца хартия към най-близката отточна решетка, а дългата й коса, усукана около главата, се поклащаше леко в това мътно течение.

Керъл коленичи до нея и остана потресена, когато видя, че жертвата всъщност не е жена. Беше момиче, на не повече от четиринайсет или петнайсет години. Беше изключително красива, с изящни черти и точно сега изглеждаше страшно бледа.

Освен това беше неподходящо облечена за суровото време. Носеше само бели спортни обувки, дънки и блуза на сини и бели карета. Нямаше нито дъждобран, нито чадър.

С треперещи ръце Керъл повдигна дясната ръка на момичето й докосна китката за да усети пулса й. Почувства го веднага; беше силен и равномерен.

— Слава Богу — изрече Керъл с треперещ глас. — Слава Богу, слава Богу.

Започна да оглежда момичето за кървящи рани. Изглежда нямаше сериозни външни наранявания, нито голяма загуба на кръв, само няколко малки ранички и ожулени места. Освен ако, разбира се, кръвоизливът не беше вътрешен.

Шофьорът на кадилака, висок мъж с козя брадичка, се показа иззад бръмбара и погледна раненото момиче.

— Мъртва ли е?

— Не — отвърна Керъл. Тя нежно дръпна нагоре единия клепач на момичето, после и другия. — Просто в безсъзнание. Вероятно има само леко сътресение. Някой вика ли линейка?

— Не знам — каза мъжът.

— Тогава повикайте вие. Бързо.

Той се втурна и цопна в локва, по-дълбока от горната част на обувките му.

Керъл натисна надолу брадичката на момичето; челюстта беше отпусната и устата се отвори лесно. Нямаше видими наранявания, кръв или нещо, което би могло да я задуши, езикът й беше на безопасно място.

От дъжда изникна жена със сива коса, облечена в прозрачен найлонов дъждобран и носеща чадър на червени и оранжеви ивици.

— Вината не беше ваша — каза тя на Керъл. — Видях как стана. Видях всичко. Детето се втурна пред вас без да гледа. Нищичко не можехте да направите за да го предотвратите.

— И аз също видях — намеси се снажен мъж, който не се побираше съвсем под своя черен чадър. — Видях как детето ходи по улицата, като че ли е в транс или нещо такова. Без горна дреха, без чадър. Очите й сякаш не виждаха нищо. Слезе от бордюра между тези два пикапа, остана така само няколко секунди, сякаш просто чакаше някоя кола да мине отпред, за да се хвърли под нея и да умре. За Бога, точно така беше.

— Тя не е мъртва — каза Керъл, като не можеше да спре треперенето на гласа си. — На задната седалка в колата ми има аптечка за първа помощ. Ще ми я донесе ли някой от вас?

— Разбира се — отвърна едрият мъж и тръгна към фолксвагена.

В аптечката, освен всичко друго, имаше пакет със средства срещу гълтане на езика и Керъл искаше те да са й подръка. Въпреки че състоянието на припадналото момиче не предвещаваше близка поява на конвулсии, Керъл имаше намерение да е подготвена и за най-лошото.