Дийн Кунц - Маска

Грейс се поколеба.

Горещото кафе започна да бълбука в каничката от термоустойчиво стъкло и ароматът му бързо изпълни стаята.

Пол усети, че в нерешителността на Грейс има някакво напрежение и я попита:

— Нещо не е наред ли?

— Ами… — тя се покашля нервно. — Пол, как е тя? Да не е болна или да има някакви проблеми?

— Керъл? О, не. Разбира се, че не.

— Сигурен ли си? Знаеш, това момиче ми е като собствена дъщеря. Искам да знам, ако нещо не е съвсем в ред.

— Съвсем добре е. Наистина. Всъщност миналата седмица беше на физически преглед за одобрение. Агенцията по осиновяване го изисква. И двамата спечелихме овации.

Грейс пак замълча.

Пол се понамръщи.

— Защо така изведнъж се разтревожи?

— Е… ти ще си помислиш, че на старата Грейси вече й похлопва дъската, но сънувах два обезпокоителни кошмара, първия — докато дремех вчера, втория — снощи, и Керъл присъстваше и в двата. Сънувам рядко, затова ако ми се случи два пъти един след друг и все се събуждам с чувството, че трябва да предупредя Керъл…

— Да я предупредиш за какво?

— Не знам. Всичко, което си спомням за сънищата е това, че Керъл беше в тях. Събудих се с мисълта: То иде. Трябва да предупредя Керъл, че се приближава. Зная, че звучи глупаво. И не ме питай какво може да е „то“. Не си спомням. Но чувствам, че Керъл е в опасност. Бог ми е свидетел, аз не вярвам в пророчески сънища и тем подобни щуротии. Поне мисля , че не вярвам — и все пак, ето че ти се обаждам точно за това.

Кафето беше готово. Пол се наведе и изключи нагревателя.

— Странното е, че вчера Керъл и аз едва не бяхме ранени в един смешен инцидент — и той й разказа за катастрофата в офиса на О’Брайън.

— Мили Боже — рече тя, — видях тези светкавици, когато се събудих вчера следобед, но изобщо не ми мина през ума, че ти и Керъл… че светкавиците са точно това, което аз… онова, от моя сън — о, по дяволите! Страх ме е да го кажа на глас, защото ще ме помислиш за суеверна бабичка, но ето, казвам го: Наистина ли имаше нещо пророческо в тоя сън? Дали не съм предвидила удара на светкавицата само минути преди да се случи всичко?

— Ако не друго — каза Пол с неприятно чувство, — това поне е забележително съвпадение.

Замълчаха за миг, замислиха се, и тогава тя продължи:

— Чуй, Пол, не се спомням някога да сме обсъждали нашироко тази тема, но все пак ми кажи — вярващ ли в пророчески сънища, ясновидство или други подобни неща?

— Нито вярвам, нито не вярвам. Всъщност изобщо не съм успял да си съставя мнение.

— А аз винаги съм се отнасяла толкова предубедено към тези работи. Винаги съм считала, че са само лъжи, заблуди или просто обикновени безсмислици. Но след това…

— Преосмисляш.

— Нека кажем, че се е появило съвсем мъничко съмнение. И сега се тревожа за Керъл повече, отколкото преди малко, когато ти се обадих.

— Защо? Нали ти казах, че по нея няма дори драскотина.

— Тя се е изплъзнала веднъж, но аз сънувах два кошмара и единия от тях — часове след светкавиците. И може би „то“ е нещо друго. Искам да кажа, че щом в първия е имало малко истина, то вероятно ще има и във втория. Боже, и това ако не е лудост! Достатъчно е да повярваш само в нещо мъничко и цялата безсмислица те повлича след себе си адски бързо. Но съм безсилна да спра това. Все още се тревожа за нея.

— Дори и първият ти сън да е бил пророчески — каза Пол, — вторият, изглежда, просто е повторение, някакво ехо, а не съвсем друг нов сън.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Щом не ти се е случвало преди, защо трябва да ти се случва отново? Най-вероятно става дума за някакво абсурдно съвпадение… като вчерашните светкавици.

— Да. Изглежда си прав — каза тя, като че ли малко по-спокойна. — Може би се случва само веднъж. Това все някак мога да приема. Но аз не съм Едгар Кейс или Нострадамус. И мога да ти гарантирам, че никога няма да пропиша в седмичната колонка за предсказания на „Нешънъл Инкуайърър“.

Пол се разсмя.

— Но въпреки това — продължи тя, — щеше да е добре, ако можех да си спомня точно какво се случи и в двата кошмара.

Поговориха още малко и след като Пол остави слушалката, продължи секунда-две да я гледа намръщено. Макар и да беше почти убеден в това, че сънуваните от Грейс кошмари точно сега са просто необичайно съвпадение, те все пак го вълнуваха, и то по-дълбоко, отколкото му изглеждаше уместно.

То иде.

Още в момента, когато Грейс произнесе тези две думи, Пол усети хладина, пронизваща цялото му тяло.