Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Обедиентарите би трябвало да се грижат усърдно за имотите си — каза Филип, след като доизяде последната круша.

Кътбърт наточи паница вино от едно буре.

— Трябва, но други неща имат на ум. Все едно, какво знае наставникът на послушниците за стопанисването? Защо инфирмарият трябва да е добър уредник на имот? Разбира се, един добър приор ще ги принуди да стопанисват източниците си донякъде. Но имахме слаб приор петнайсет години и сега нямаме пари, за да ремонтираме катедралната църква, ядем солена риба шест пъти седмично, а в училището почти няма нови послушници и никой не идва в къщата за гости.

Филип отпи от виното в мрачно мълчание. Трудно му беше да размишлява хладнокръвно за тази ужасна разсипия на Божиите имоти. Искаше му се да хване виновника за това и да го разтърси хубаво, докато види, че се е вразумил. Но в този случай виновникът лежеше в един ковчег зад олтара. В това поне имаше някакъв проблясък надежда.

— Скоро ще имаме нов приор — рече той. — Той би трябвало да поправи нещата.

Кътбърт го изгледа странно.

— Ремигий ли? Той ли да оправи нещата?

Филип не беше сигурен, че го е разбрал добре.

— Ремигий няма да е новият приор, нали?

— Напълно е възможно.

Филип се стъписа.

— Но той не е по-добър от приор Джеймс! Защо биха гласували монасите за него?

— Ами, подозрителни са към външни, тъй че няма да гласуват за някой, когото не познават. Това означава, че трябва да е някой от нас. А Ремигий е заместник-приорът, най-старшият монах тук.

— Но няма правило, според което трябва да изберем най-старшия монах — възрази Филип. — Би могъл да е някой друг от обедиентарите. Би могъл да си ти.

Кътбърт кимна.

— Вече ме поканиха. Отказах.

— Но защо?

— Остарявам, Филип. Работата, която имам сега, щеше да ме надвие, само дето толкова съм свикнал с нея, че мога да я върша, без да влагам усилия. А повече отговорност би ми дошла твърде много. Определено нямам нужната енергия да взема един западнал манастир и да го преустроя. В крайна сметка няма да съм по-добър от Ремигий.

Филип не можеше да го повярва.

— Има други — сакристът, циркуиторът, наставникът на послушниците…

— Наставникът е стар и по-уморен и от мен. Хоспитарият е лакомник и пияница. А сакристът и циркуитурът са се зарекли да гласуват за Ремигий. Защо ли? Не знам. Но ще предположа. Допускам, че Ремигий е обещал да повиши сакриста в помощник-приор и да направи циркуитора сакрист, като награда за подкрепата им.

Филип се отпусна на чувалите с брашно, на които беше седнал.

— Искаш да ми кажеш, че Ремигий вече е уредил избора си.

Кътбърт не отговори веднага. Стана и отиде в другия край на склада, където бе подредил в редица дървено корито, пълно със змиорки, ведро с чиста вода и буре със саламура.

— Помогни ми с тия — рече той и извади ножа си. Избра от коритото една змиорка, чукна главата й в каменния под и я изкорми с ножа. Подаде на Филип още гърчещата се риба. — Измий я във ведрото и я пусни в бурето. Това ще умъртви апетита ни за Постите.

Филип оплакна полуумрялата змиорка много грижливо, след което я метна в бурето със солена вода.

Кътбърт заговори, докато кормеше друга:

— Има още една възможност: кандидат, който добре е преустроил някой клон като игумен и чийто ранг, макар и да е по-нисък от този на помощник-приора, е равен на сакриста и на иконома.

Филип топна змиорката във ведрото.

— Кой?

— Ти.

— Аз! — Беше толкова изненадан, че изтърва рибата на пода. Формално рангът му го правеше обедиентар на приората, но никога не беше се смятал за равен на сакриста и другите, след като бяха толкова по-стари от него. — Твърде млад съм…

— Помисли за това — рече Кътбърт. — Прекарал си целия си живот в манастири. Стана иконом на двайсет и една години. Беше игумен на малка обител в продължение на четири-пет години и я преустрои добре. Ясно е за всички, че Божията десница е над тебе.

Филип вдигна изтърваната змиорка и я пусна в бурето.

— Божията десница е над всички ни — отвърна той уклончиво. Беше стъписан донякъде от предложението на Кътбърт. Искаше му се Кингсбридж да има нов енергичен приор, но не беше и помислял за себе си на поста. — Вярно е, че бих могъл да съм по-добър приор от Ремигий — добави Филип замислено.

Кътбърт изглежда остана доволен.

— Ако имаш недостатък, Филип, той е простодушието ти.

Филип не се смяташе за простодушен.

— Какво имаш предвид?

— Не търсиш низките мотиви у хората. Повечето от нас го правят. Например, целият манастир вече допуска, че си кандидат и си дошъл тук, за да подириш гласовете им.