Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Най-после дойдоха. Приорът бавно се изправи на крака, щом влязоха. Уейлрън изглеждаше напрегнат, но Хенри просто бе отегчен. За него това беше дребен проблем: дължеше подкрепа на събрата си, но изходът нямаше да е от голямо значение за него. За Уейлрън обаче изходът бе съдбоносен за плана му да построи замък — а един замък бе само стъпка в изкачването му нагоре по стълбата на властта.

Филип се колебаеше как да се отнесе към тях. Бяха се опитали да го изиграят и му се искаше да ги укори, да им каже, че е разкрил измяната им. Но това щеше да ги предупреди, че нещо се крои, а той искаше да не заподозрат нищо, тъй че кралят да утвърди компромиса, преди да са се усетили. Затова прикри чувствата си и се усмихна учтиво. Оказа се, че не е било нужно да се притеснява: пренебрегнаха го напълно.

Много скоро след това стражите ги повикаха. Хенри и Уейлрън първи се качиха по стълбището, последвани от Филип. Хамли се заизкачваха след тях. Сърцето на Филип бе в гърлото му.

Крал Стивън стоеше пред огъня. Днес изглеждаше по-енергичен и делови. Това беше добре: всякакво недоволство от страна на епископите щеше да го изнерви. Епископ Хенри продължи и застана до брат си край огъня, а всички останали се подредиха в редица в средата на стаята. Филип усети болка в дланите си и осъзна, че е впил ноктите на пръстите си в тях. Освободи ги с усилие.

Кралят заговори на епископ Хенри тихо, тъй че никой друг да не чуе. Хенри се намръщи и каза нещо също тъй нечуто. Поговориха няколко мига, после Стивън вдигна ръка, за да накара брат си да замълчи. И погледна към Филип.

Приорът си напомни, че кралят му бе заговорил вежливо предния път, когато го подкачи затова, че е притеснен и му каза, че харесва монах да се облича като монах.

Днес обаче нямаше учтивости. Кралят се покашля и заговори:

— Моят верен поданик, Пърси Хамли, днес става граф на Шайринг.

С крайчеца на окото си Филип видя как Уейлрън понечи да тръгне напред, сякаш за да протестира, но епископ Хенри го спря с бърз заплашителен жест.

Кралят продължи:

— От бившите графски владения Пърси ще притежава замъка, цялата земя, наета от рицари плюс цялата друга орна земя и ниско лежащи пасища.

Филип едва успя да сдържи вълнението си. Изглеждаше, че кралят е приел споразумението! Отново погледна крадешком към Уейлрън, чието лице беше олицетворение на безсилието.

Пърси коленичи пред краля и вдигна двете си ръце в молитвен жест. Кралят поднесе ръцете си над неговите.

— Обявявам теб, Пърси, за граф на Шайринг, да притежаваш и да се наслаждаваш на преждеспоменатите земи и приходи.

В отговор, Пърси заяви:

— Заклевам се във всичко свято да бъда ваш верен васал и да воювам за вас срещу всеки друг.

Стивън пусна ръцете на Пърси и той се изправи.

Стивън се обърна към останалите.

— Всички други земеделски земи, принадлежали на бившия граф, давам на… — Замълча за миг и запремества поглед от Филип към Уейлрън и обратно. — … Давам ги на приората на Кингсбридж, за строителството на новата катедрала.

Филип едва се сдържа да не изреве от радост — беше спечелил! Не успя да се овладее и лицето му засия от задоволство към краля. Погледна към Уейлрън. Беше стъписан до дъното на душата си. Дори не се опита да запази самообладание: устата му беше широко отворена, очите му бяха облещени и бе зяпнал в краля с откровено неверие. Погледът му се измести към Филип. Беше разбрал, че се е провалил и че Филип е облагодетелстваният от провала му, но не можеше да си обясни как е станало това.

Крал Стивън заяви:

— Приоратът Кингсбридж също така ще има правото да взима камък от графската кариера и дървен материал от горите му, без ограничения, за строителството на новата катедрала.

Гърлото на Филип пресъхна. Сделката не беше такава! Кариерата и гората трябваше да са притежание на приората, а Пърси трябваше да има само ловни права. Реган все пак бе променила условията. Сега Пърси щеше да притежава имота, а приоратът имаше правото само да взима дървен материал и камък. Разполагаше само с няколко секунди, за да реши дали да отхвърли цялото споразумение. Кралят продължаваше:

— В случай на разногласие, шерифът на Шайринг ще отсъжда, но страните ще имат правото да се обръщат към мен като последна инстанция.

Филип мислеше трескаво. Реган беше постъпила възмутително, но имаше ли значение? Сделката все пак му даваше повечето от това, което бе искал. В този момент кралят обяви:

— Вярвам, че това споразумение вече е одобрено от двете страни тук. — Вече нямаше време да реагира.