Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Сега той обикаляше покрай огрените от лунна светлина редове. Всички вече бяха готови, разбира се: през деня нямаше да е разрешено никакво строене на сергии. Повечето от тях също тъй бяха заредени със стока. Приоратът вече бе събрал над десет фунта от наеми и такси. Единствените стоки, които щяха да се докарват в деня на панаира, бяха прясно сготвени храни като хляб, горещ пай и печени ябълки. Дори буретата бира бяха докарани предния ден.

Докато Филип обикаляше, го следваха десетки чифта очи и го съпровождаше сънено пръхтене. Съдържателите на щандове нямаше да оставят скъпата си стока непазена: повечето от тях спяха при сергиите си, а по-заможните търговци бяха оставили слуги за охрана.

Още не беше сигурен колко точно пари щеше да изкара от панаира, но на практика бе гарантирано, че ще е успешен и той беше убеден, че ще стигне до първоначалната сметка към петдесет фунта. В последните няколко месеца имаше моменти, в които се боеше, че панаирът изобщо няма да се проведе. Гражданската война се беше проточила, докато нито Стивън, нито Мод не надделяваха, но позволителното му не бе отменено. Уилям Хамли се беше опитал да саботира панаира по различни начини. Казал бе на шерифа да го забрани, но той бе поискал пълномощие от един от двамата съперничещи си владетели и не беше го получил. Уилям бе забранил на арендаторите си да продават вълна в Кингсбридж, но повечето от тях бездруго бяха свикнали да я продават на търговци като Алиена, вместо сами да карат руната си на пазара, тъй че главният ефект от забраната бе разрастване на нейната търговия. Най-сетне бе обявил, че намалява наемите и таксите на панаира на вълната в Шайринг до нивата, предложени от Филип. Но обявлението му дойде твърде късно, за да промени нещо, тъй като големите купувачи и продавачи вече бяха съставили плановете си.

Сега, докато небето видимо изсветляваше на изток в утрото на големия ден, Уилям не можеше да направи нищо повече. Продавачите бяха тук със стоките си, а скоро щяха да започнат да пристигат купувачите. Филип си помисли, че Уилям в края на краищата щеше да разбере, че Панаирът на вълната в Кингсбридж вреди на панаира в Шайринг по-малко, отколкото се е боял. Продажбите на вълна нарастваха от година на година, тъй че и за двата панаира имаше достатъчно стока.

Обиколил беше целия двор до югозападния ъгъл, където бяха рибарникът и водениците. Тук се позадържа, загледан в течащата край двете затихнали мелници вода. Едната вече се използваше изключително за тепане на плат и носеше много пари. Младият Джак бе виновникът за това. Имаше гениален ум. Щеше да се окаже чудесна придобивка за манастира. Като че ли се приспособяваше съвсем добре като послушник, макар обикновено да приемаше службите като отвличане от работата по катедралния строеж. Щеше да се научи обаче. Монашеският живот въздействаше свято на човек. Филип смяташе, че Бог има мисия за Джак. В едно кътче в ума си таеше трайна надежда, че един ден Джак ще наследи мястото му като приор на Кингсбридж.

Джак се събуди призори и се измъкна от спалното преди утренята, за да направи последен оглед на строежа. Утринният въздух бе прохладен и свеж като бистра изворна вода. Щеше да е топъл слънчев ден, добър за търговия, добър и за манастира.

Обиколи катедралните стени, за да провери дали всички инструменти и недовършени работи са надеждно заключени в бараките. Том беше вдигнал леки дървени огради около струпаните запаси от дървен материал и камък, за да ги опазят от случайните поразии, които можеха да предизвикат пияни гости на панаира. Никой не искаше луди глави да се катерят по зидовете, затова бяха прибрали и скрили всички стълби, спиралните стълбища в стените бяха затворени с временни врати, а стъпалчатите краища на недостроените стени бяха скрити зад дървени прегради. Някои от майсторите занаятчии щяха да пазят из обекта през деня, за да не допуснат щети.

Джак успяваше да се измъкне по един или друг начин от повечето служби. Винаги имаше нещо да се свърши на строежа. Не хранеше омразата на майка си към Църквата и религията, но общо взето беше безразличен към нея. Религията с нищо не го вдъхновяваше, но бе готов да се съобразява с формалностите, след като това устройваше целите му. Стараеше се да ходи на служба веднъж на ден, обикновено когато тя се провеждаше било от приор Филип или от учителя на послушниците, двамата старши монаси, които най-вероятно щяха да забележат присъствието или отсъствието му. Нямаше да понесе да присъства на всички. Да си монах беше най-странният и извратен начин на живот, който можеше да си представи. Половината живот на монасите минаваше в самопричиняване на болка и неудобства, което лесно можеше да се избегнат, а другата половина — в мърморене на безсмислени врели-некипели в пусти църкви през всичките часове на деня и нощта. Съзнателно отбягваха всички хубави неща — момичета, забавления, пируване и семеен живот. Само че, както бе забелязал Джак, най-щастливите между тях обикновено си бяха намерили някое поприще, които да им носи дълбоко удовлетворение: илюстриране на ръкописи, писане на история, готвене, занимания с философия или — като Филип — преобразяването на Кингсбридж от задрямало селце в процъфтяващ катедрален град.