Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Алфред може да се махне — отвърна майка му.

Том се натъжи.

— Алфред е моят син.

— Но той е двайсетгодишен и е зъл като мечка! — Гласът на майка му бе нападателен, но страните й бяха мокри от сълзи. — Тази катедрала го интересува толкова малко, колкото и мен — ще е напълно доволен да строи къщи за касапи и хлебари в Уинчестър или Шайринг.

— Ложата не може да изгони Алфред и да задържи Джак — каза Том. — Освен това решението вече е взето.

— Но е грешно решение!

Филип проговори:

— Би могло да се намери друг отговор.

Всички го погледнаха.

— Би могло да има начин Джак да остане в Кингсбридж и дори да се посвети на катедралата, без да влиза в пререкание с Алфред.

Джак се зачуди какво ще последва. Звучеше твърде хубаво, за да е истина.

— Трябва ми някой да работи с мен — продължи Филип. — Твърде много време заделям за взимане на детайлни решения по строителството. Трябва ми нещо като помощник, който ще изпълнява ролята на секретар на строежа. Ще се занимава сам с повечето питания и ще отнася до мен само най-важните въпроси. Би могъл също тъй да надзирава разходите и доставките на суров материал, да урежда плащанията на снабдители и превозвачи, и надниците също. Джак може да чете и пише, и със сметките се оправя по-бързо от всеки друг, когото съм познавал някога…

— И разбира всички аспекти на строителството — вметна Том. — Погрижил съм се за това.

Умът на Джак кръжеше. Можеше да остане, все пак! Щеше да е секретар на строежа. Нямаше да дяла камък, но щеше да надзирава цялото начинание от името на Филип. Беше изумително предложение. Щеше да говори с Том като с равен. Но знаеше, че е годен за това. И Том го знаеше.

Имаше една спънка. Джак я огласи:

— Не мога повече да живея с Алфред.

— Бездруго е време вече Алфред да си има свой дом — каза Елън. — Може би ако ни напусне, ще е по-сериозен с търсенето на жена.

— Непрекъснато измисляш причини да се отървеш от Алфред — възрази Том ядосано. — Няма да изхвърля сина си от къщата ми!

— Не ме разбирате и двамата — намеси се Филип. — Изобщо не сте схванали предложението ми. Джак няма да живее с вас.

Замълча. Джак се досети какво ще последва и това бе последното, най-голямото му стъписване за деня.

Филип каза:

— Джак ще трябва да живее тук, в приората. — Погледна ги леко намръщен, сякаш не разбираше защо все още не схващат мисълта му.

Джак я беше схванал. Спомни си как майка му беше казала, в нощта преди Еньовден предната година: „Онзи лукав приор умее да налага своето накрая.“ Беше се оказала права. Филип подновяваше предложението, което им бе направил. Но този път бе различно. Изборът, пред който сега стоеше Джак, бе ясен. Можеше да напусне Кингсбридж и да изостави всичко, което обичаше. Или можеше да остане и да загуби свободата си.

— Моят секретар на строежа не може да е мирянин, разбира се — довърши Филип с тона на човек, комуто се налага да изтъква очевидното. — Джак ще трябва да стане монах.

В нощта преди Панаира на вълната в Кингсбридж приор Филип остана буден след полунощните служби, както обикновено. Но вместо да чете и размишлява в къщата си, обиколи манастирския двор. Беше топла лятна нощ с ясно небе и луна и не му трябваше фенер, за да вижда.

Целият двор беше зает от панаира, с изключение на монашеските сгради и храмовите портици, които бяха свети и неприкосновени. Във всеки от четирите ъгъла бе изкопана голяма клозетна яма, за да не се оцапа съвсем останалото от манастирския двор, а нужниците бяха заградени с дървени паравани, за да се пощадят монашеските сетива. Вдигнати бяха буквално стотици пазарни сергии. Най-простите представляваха груби дъсчени тезгяси върху магарета. Повечето бяха по-сложни, с табела с името на съдържателя на щанда и рисунка на стоките му, отделна маса с теглилка и заключен шкаф или навес за съхраняване на стоката. Някои сергии включваха палатка, било за да пази от дъжд или за да се сключват някои сделки насаме. Най-сложните сергии представляваха цели малки къщи с широки пространства за склад, няколко гишета с маси и столове, където търговецът можеше да предложи гостоприемство на важните си клиенти. Филип се беше изненадал, когато дойдоха първите дърводелци на търговците цяла седмица преди панаира и настояха да им покажат къде да вдигнат сергиите, но за издигането на постройките отидоха четири дни и още два за зареждането на стоката.

Филип първоначално бе планирал разполагането на щандовете на две широки улици на западната страна на двора, в същата подредба като сергиите на неделния пазар. Скоро обаче осъзна, че това няма да е достатъчно. Двете улици вече минаваха и покрай цялата северна страна на храма, а после завиваха покрай източната страна на двора чак до къщата на приора. Имаше и още сергии вътре в недовършената църква, в крилата между колоните. Хората зад щандовете в никакъв случай не бяха само търговци на вълна. На един панаир се продаваше всичко, от конски хляб до скъпоценни камъни.