Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Работодателят е ядосан и с право. Това произшествие нанесе много и скъпи щети. Още по-лошото е, че опозори нас, зидарите. Трябва да се справим твърдо с виновниците. Това е единственият начин да си върнем доброто име като горди и дисциплинирани строители, хора, които владеят не само своя занаят, но и самите себе си.

— Добре казано — подвикна Джак Блексмит и другите замърмориха одобрително.

— Аз видях само края на този бой — продължи Том. — Видя ли някой началото?

— Алфред погна момчето — каза Питър Дърводелеца, същия, който бе посъветвал Джак да се подчини и донесе ейла на Алфред.

Младият зидар на име Дан, който работеше за Алфред, се намеси:

— Джак плисна бирата в лицето на Алфред.

— Момчето беше предизвикано, обаче — отвърна Питър. — Алфред го обиди на родния му баща.

Том погледна Алфред.

— Вярно ли е?

— Казах, че баща му е бил крадец — отвърна Алфред. — Вярно е. Обесили са го за това в Шайринг. Шериф Юстас ми го каза вчера.

Джак Блексмит каза:

— Не е хубаво, ако майстор занаятчия трябва да си мери приказките, защото казаното няма да се хареса на един чирак.

Ново одобрително мърморене. Джак унило осъзна, че каквото и да станеше, нямаше да му се размине леко. „Може би съм орисан да съм престъпник като баща си“, помисли си той. „Може би и аз ще свърша на бесилото някой ден.“

Питър Дърводелеца, който се очертаваше като негов защитник, рече:

— Все пак според мен има разлика дали занаятчията е прекалил, за да ядоса чирака.

— Чиракът все пак трябва да бъде наказан — настоя Джак Блексмит.

— Не го отричам — отвърна Питър. — Просто смятам, че занаятчията също трябва да се накаже. Майсторите занаятчии трябва да използват благоразумието на възрастта си, за да налагат мир и разбирателство на един строеж. Ако предизвикват свади, не си изпълняват дълга.

Тук като че ли имаше някакво съгласие, но Дан, поддръжникът на Алфред, възрази:

— Опасен прецедент ще е да простим на чирака, защото занаятчията се е държал обидно. Чираците винаги смятат, че майсторите се държат обидно. Ако започнем да разсъждаваме така, накрая майсторите няма да смеят да говорят на чираците си от страх да не ги ударят заради неучтивост.

За възмущение на Джак, тези думи спечелиха гореща подкрепа. Само показваше, че авторитетът на майсторите трябва да се укрепи, все едно кой е прав и крив в случая. Зачуди се какво ли щеше да е наказанието. Нямаше пари да плати глоба. Ненавиждаше мисълта, че ще го сложат в пранги — какво щеше да си помисли Алиена за него тогава? Но още по-лошо щеше да е, ако го набиеха с камшик. Беше готов да намушка с нож всеки, който се опита да го набие.

— Не трябва да забравяме, че и работодателят ни има твърда позиция за случая — каза Том. — Той заяви, че няма да търпи и Алфред, и Джак да работят на обекта. Един от тях трябва да си иде.

— Може ли да бъде разубеден? — попита Питър.

Том помисли малко, но накрая отвърна:

— Не.

Джак се стъписа. Не беше приел сериозно ултиматума на приора. Но Том беше.

— Щом единият трябва да си ходи, вярвам, че нямаме спор кой ще е — каза Дан. Дан работеше за Алфред, а не пряко за приората и ако Алфред напуснеше, то и Дан навярно щеше да си отиде.

Том отново помисли и отново отвърна:

— Не, нямаме спор. — Погледна към Джак. — Джак е този, който трябва да напусне.

Джак осъзна, че фатално е подценил последствията от боя. Но му беше трудно да повярва, че ще го изхвърлят. Какъв щеше да е животът му, ако не работеше на катедралата Кингсбридж? След като Алиена се беше свила в черупката си, катедралата бе единственото нещо, на които държеше. Как можеше да си иде?

Питър Дърводелеца рече:

— Приоратът би могъл да приеме компромис. Джак да бъде отстранен за месец.

„Да, моля ви“, помисли си Джак.

— Много е слабо — отвърна Том. — Трябва да покажем, че действаме решително. Приор Филип няма да приеме нищо по-малко.

— Така да бъде — предаде се Питър. — Тази катедрала губи най-надарения млад каменоделец, който са виждали повечето от нас, само защото Алфред не може да си държи проклетата уста затворена. — Няколко зидари изразиха одобрение. Окуражен, Питър продължи: — Уважавам те, Том Строителю, повече, отколкото съм уважавал който и да е майстор строител, за когото съм работил, но трябва да се каже, че си сляп за безобразията на твърдоглавия си син Алфред.

— Без обиди, моля — отвърна Том. — Да се придържаме към фактите по случая.

— Добре. Аз казвам, че Алфред трябва да бъде наказан.