Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Един понеделник по Велики пости, когато всички бяха станали сприхави от това, че не бяха яли месо от три седмици, Алфред дойде на работа с победоносно изражение на лицето. Беше ходил до Шайринг предния ден. Джак не знаеше какво е правил там, но явно бе доволен от резултата.

На сутрешната почивка, когато Инид Брустър отпуши буре с ейл насред олтара, за да го продава на строителите, Алфред извади едно пени и подвикна:

— Ей, Джак Томсън, я ми вземи малко ейл.

„Това ще да е за баща ми“, помисли си Джак. Направи се, че не е чул Алфред.

Един от дърводелците, стария Питър, рече:

— Ти по-добре направи каквото ти казват, чираче. — Един чирак уж трябваше винаги да се подчинява на майстора занаятчия.

— Не съм син на Том — отвърна Джак. — Том ми е пастрок и Алфред го знае.

— Все едно, направи каквото ти казва — подкани го с благоразумен тон Питър.

С неохота Джак взе петака от Алфред и се нареди на опашката.

— Името на баща ми беше Джак Шеърбърг — каза на висок глас. — Всички можете да ме наричате Джак Джаксън, ако искате да ме различавате от Джак Блексмит.

— Джак Копелето по ще приляга — изсумтя Алфред.

А Джак заговори високо:

— Някой чудил ли се е защо Алфред не си връзва ботушите? — Всички погледнаха към краката на Алфред. И да, както винаги тежките му кални ботуши, направени да се връзват догоре с каишки, стояха разтворени. — Това е, за да може да си извади бързо пръстите на краката, ако му се наложи да брои до повече от десет.

Занаятчиите се подсмихнаха, а чираците се закискаха. Джак подаде пенито на Инид и получи халба ейл. Отнесе го до Алфред и му я връчи с лек присмехулен поклон. Алфред беше ядосан, но не много: все още държеше нещо в ръкава си. Джак се отдръпна, за да изпие ейла с чираците, надявайки се Алфред да спре да се заяжда.

Но не би. Алфред скоро го последва.

— Ако Джак Шеърбърг ми беше баща, нямаше да се хваля толкова с него. Не разбираш ли какъв е бил?

— Бил е менестрел — каза Джак. Постара се да прозвучи уверено, но го беше страх какво ще каже Алфред. — Не ми се вярва да знаеш какво е менестрел.

— Бил е крадец — каза Алфред.

— О, я стига, овча кратуно. — Джак се обърна и отпи от бирата си, но едва можа да преглътне. Алфред имаше причина да каже това.

— Не знаеш ли как е умрял? — настоя Алфред.

Това е, помисли Джак. Това беше научил предния ден в Шайринг. Затова се хилеше толкова тъпо. Обърна се с неохота и го погледна в очите.

— Не, не знам как е умрял баща ми, Алфред, но мисля, че ти ще ми го кажеш.

— Обесили са го за врата като въшлив крадец, какъвто е бил.

Джак простена от мъка. Знаеше в душата си, че е истина. Алфред бе толкова уверен в себе си, че не можеше да го е измислил. За миг осъзна, че това обясняваше мълчанието на майка му. От години тайно се беше боял, че ще излезе нещо такова. През цялото време се беше преструвал, че всичко е наред, че не е копеле, че си има истински баща с истинско име. Всъщност винаги се беше страхувал, че някакъв позор е свързан с баща му, че подигравките не са без причина, че наистина има нещо, от което трябва да се срамува. Вече бе унизен: отхвърлянето на Алиена го бе накарало да се почувства нищожен и дребен. Сега истината за баща му го удари като шамар.

Алфред стоеше и се хилеше самодоволно — ефектът от разкритието му го бе зарадвал прекомерно. Физиономията му го влудяваше. Това, че баща му е бил обесен, бе достатъчно горчива вест за Джак. Задоволството на Алфред му бе непоносимо. Без да помисли, плисна бирата си в ухиленото му лице.

Другите чираци, които бяха гледали двамата доведени братя и се забавляваха от свадата, припряно се заотдръпваха. Алфред тръсна бирата от очите си, изрева от гняв и замахна с грамадния си юмрук — изненадващо бързо движение за толкова едър мъж. Удари го в скулата толкова силно, че вместо да заболи, страната му просто изтръпна. Преди да е успял да реагира, другият юмрук на Алфред го шибна в стомаха. Този път го заболя ужасно. Стори му се, че няма да може да си поеме дъх повече. Джак се присви и се свлече на земята. Докато падаше, Алфред го изрита в главата с тежкия си ботуш и за миг всичко стана бяло пред очите му.

Превъртя се слепешката и с мъка се надигна. Но Алфред още не беше усмирен. Докато се изправяше, Джак усети, че го награбиха и се задърпа да се отскубне. Вече наистина се уплаши. Алфред нямаше да има милост. Щеше да го смели на пихтия, ако не успееше да се измъкне. За миг хватката на доведения му брат стана толкова здрава, че не можа да се издърпа, но след като отново вдигна грамадния си юмрук за следващ удар, Джак използва момента и се отскубна от ръката му.