Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

По някое време се унесе в неспокоен сън. Събуди се на разсъмване, все още уморена. Загърна тежко наметало върху нощницата си, после обу обшитите си с кожа ботуши и излезе навън да го потърси.

Нямаше го в градината зад пивницата, където обикновено заспиваха пийналите мъже и топлината на миризливата тор ги пазеше от замръзване. Слезе до моста и тръгна със свито сърце по брега до завоя на реката, където течението изхвърляше наноса. Ято патици ровеше из парчетата дърво, скъсани обуща, ръждясали захвърлени ножове и кокали с гнило месо из тинята. Джак го нямаше тук, слава на Господа.

Тръгна обратно по хълма и влезе в манастирския двор, където строителите започваха работата си за деня. Намери Том в сайванта му.

— Джак върна ли се? — попита го с надежда.

Той поклати глава.

— Още не.

Докато излизаше, дойде майсторът дърводелец, с угрижено лице.

— Всичките ни чукове ги няма — рече той.

— Странно — каза Том. — Преди малко си търсех чук и не намерих нито един.

После Алфред надникна от вратата и запита:

— Къде са се дянали всички зидарски подложки?

Том се почеса по главата.

— Като че ли всеки чук е изчезнал от строежа. — После изражението му се промени. — Онова момченце Джак стои зад всичко това, сигурен съм.

Разбира се, помисли си Алиена. Чукове. Тепане. Воденицата.

Без да каже какво мисли, напусна сайванта на Том и забърза през манастирския двор, покрай магерницата и към югозападния ъгъл, където един канал, отклонен от реката, задвижваше две мелници, едната стара, а другата съвсем нова. Както подозираше, колелото на старата воденица се въртеше. Влезе вътре.

Това, което видя, в началото я обърка и уплаши. Имаше една редица чукове, закрепени за хоризонтален дирек. Чуковете вдигнаха главите си сякаш по своя воля, като коне, поглеждащи от яслите. После отново паднаха всички наведнъж и избумтяваха едновременно с оглушителен гръм, от който сърцето й замря. Тя извика стъписана. Чуковете вдигнаха главите си все едно, че бяха чули вика й и удариха отново. Бухаха по ивица от хлабаво изтъкания й плат, който беше накиснат на половин педя във водата, в плитко дървено корито като ония, в които работниците забъркваха хоросана на строежа. Чуковете тепаха плата, осъзна тя и страхът й премина, макар все още да изглеждаха смущаващо живи. Но как беше направено? Видя, че дирекът, на който бяха закрепени, минаваше успоредно на оста на мелничното колело. Една дъска, закрепена към оста, се въртеше и въртеше, докато оста се обръщаше. Когато дъската се смъкнеше, закачаше дръжките на чуковете, тъй че главите се вдигаха нагоре. Щом дъската се завъртеше, дръжките се освобождаваха. Тогава чуковете падаха и бухаха плата в коритото. Беше точно като онова, за което Джак бе говорил онази вечер: мелница, която може да тепа плат.

Чу гласа му.

— Чуковете трябва да се направят по-тежки, за да падат по-силно. — Обърна се и го видя, уморен, но ликуващ. — Мисля, че реших проблема ти — каза той и се ухили глуповато.

— Толкова се радвам, че си добре! Разтревожихме се за теб! — възкликна тя и без да мисли го прегърна и целуна. Беше много кратка целувка, не повече от докосване. Но щом устните им се разделиха, ръцете му отидоха на кръста й, задържаха тялото й нежно, но здраво до неговото и тя се усети, че го гледа в очите. Мислеше само колко е щастлива, че е жив и здрав. Притисна го нежно до себе си. Изведнъж почувства кожата си; усети допира на грубия лен на нощницата си и меката козина на ботушите си, а зърната й настръхнаха, щом ги притисна до гърдите му.

— Тревожила си се за мен? — каза той удивено.

— Разбира се! Цяла нощ почти не спах!

Усмихваше се щастливо, но той бе ужасно сериозен и след малко настроението му я зарази. Тя се почувства странно развълнувана. Чуваше как бие сърцето й, а дъхът й се учести. Зад нея чуковете кънтяха в унисон, разтърсваха дървения скелет на воденицата с всеки свой отмерен удар и тя сякаш усещаше ритъма им дълбоко в себе си.

— Нищо ми няма — промълви той. — Всичко е наред.

— Толкова се радвам — повтори тя и този път думите излязоха на шепот.

Видя го как затвори очи и наведе лицето си над нейното, а после усети устните му върху своите. Целувката му бе нежна. Имаше сочна уста и мека юношеска брада. Тя затвори очи, за да се потопи в усещането. Дъхът му я погъделичка и бе някак съвсем естествено да разтвори устните си, които изведнъж станаха свръхчувствителни, тъй че можеше да усети и най-лекия допир, и най-мъничкото движение. Чувстваше се толкова завладяна от щастие, че й се искаше да заплаче. Притисна тялото си в неговото, меките й гърди се отъркаха в коравата му гръд, усети костите на бедрата му, забили се в корема й. Вече не беше просто облекчена, че е жив и здрав, не бе просто радостна, че е тук с нея. Появило се беше ново чувство. Физическата му близост я изпълваше с екстаз, от който се почувства леко замаяна. Задържа тялото му в прегръдката си и й се искаше да го докосва още повече, да го усеща повече, да го доближи по-плътно до себе си. Потърка гърба му с дланите си. Искаше да усети кожата му, но дрехите му я обезсърчиха. Без да мисли, разтвори уста и пъхна езика си между устните му. Той издаде тих гърлен звук, като сподавен стон на наслада.