Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Мислех, че приоратът иска да го изкупи всичкия.

— Не това е проблемът. Не мога да намеря хора, които да го изтепат, а приоратът не иска хлабаво изтъкания плат. А и никой друг не би го взел.

— Тепането е тежък труд — съгласи се Елън. — Не ме изненадва, че никой не иска да го върши.

— Не можеш ли да намериш мъже за тази работа? — подхвърли Том.

— Не и в процъфтяващия Кингсбридж. Всички мъже тук имат достатъчно работа. В големите градове има професионални тепавичари, но повечето от тях работят за тъкачи и им е забранено да тепат за съперници на работодателите им. Все едно, много скъпо ще струва да караме плата до Уинчестър и обратно.

— Сериозен проблем — съгласи се Том и се захвана отново със скиците си.

На Джак му хрумна нещо.

— Жалко, че не можем да накараме волове да го правят.

Другите се засмяха, а Том рече:

— Все едно да научиш волове да строят църкви.

— Или пък мелница — настоя Джак. — Обикновено има лесни начини да се върши най-тежката работа.

— Тя иска платът да се изтепа, не да се смели — изтъкна Том.

Джак не го слушаше.

— Използваме повдигачи и макари, за да вдигаме камъните високо на скелето.

— О, ако имаше някакъв изкусен механизъм да изтепа този плат, щеше да е чудесно — въздъхна Алиена.

Джак си помисли колко доволна щеше да е, ако можеше да реши проблема й. Реши да го измисли на всяка цена.

— Чувал съм за воденица — заговори Том замислено, — която се използва за духалата в ковачница. Но никога не съм виждал такава.

— Ето! — възкликна Джак. — Това го доказва!

— Воденичното колело се върти и върти — каза Том. — И воденичният камък се върти, тъй че едното може да движи другото. Но тепавичарската бухалка се движи нагоре-надолу. Не можеш да накараш въртящо се в кръг воденично колело да движи бухалка нагоре-надолу.

— Но ковашките мяхове се движат нагоре-надолу.

— Вярно. Но никога не съм виждал такава ковачница, само съм чувал приказки.

Джак се помъчи да си представи механизма на една мелница. Водната сила задвижваше воденичното колело в кръг. Оста на мелничното колело се свързваше с друго колело вътре в мелницата. Вътрешното колело, което беше изправено, имаше зъбци, които се зацепваха със зъбците на друго колело, което лежеше плоско. Плоското колело движеше воденичния камък.

— Изправено колело може да движи плоско колело — разсъди на глас Джак.

Марта се засмя.

— Джак, престани! Ако можеше мелници да тепат плат, умни хора щяха вече да са го измислили.

Джак не й обърна внимание.

— Би могло тепавичарските бухалки да се закрепят към оста на мелничното колело — разсъди той. — Платът може да се постави където падат бухалките.

— Но бухалките ще ударят веднъж и ще засекат — каза Том. — И колелото ще спре. Казах ти — колелата се въртят и въртят, но бухалките трябва да се движат нагоре-надолу.

— Трябва да има начин — заупорства Джак.

— Няма начин — заяви Том твърдо, давайки с тона си да се разбере, че темата на разговора е приключена.

— Обзалагам се, че има, обаче — измърмори Джак непокорно, а Том се престори, че не го е чул.

Следващата неделя Джак изчезна.

Отиде на църква заранта, обядва у дома, както обикновено. Но не се появи вечерта. Алиена си беше в кухнята, готвеше гъста яхния от шунка и зеле с пипер, когато Елън дойде да го потърси.

— Не съм го виждала от литургията — каза Алиена.

— Изчезна след обеда. Предположих, че е с теб.

Алиена малко се смути, че го е предположила толкова лесно.

— Притеснена ли си?

Елън сви рамене.

— Майките винаги сме притеснени.

— Да не са се скарали с Алфред? — попита Алиена загрижено.

— Зададох същия въпрос. Алфред твърди, че не са. — Елън въздъхна. — Не допускам да е пострадал. Правил го е и преди и се опасявам, че ще го прави пак. Така и не го научих да се съобразява с часовете.

По-късно вечерта, малко преди лягане, Алиена се отби в къщата на Том, за да види дали Джак се е прибрал. Не беше. Легна си разтревожена. Ричард непрекъснато се задържаше в Уинчестър, тъй, че беше сама. Постоянно си мислеше, че Джак можеше да е паднал в реката, да се е удавил или да са му се случили други лоши неща. Колко ужасно щеше да е за Елън. Джак беше единственият й син. Очите й се насълзиха като си представи скръбта на майката от загубата на Джак. Каза си, че е глупаво, задето плаче заради нечия скръб от нещо, което не се е случило. Стегна се и се опита да насочи мисълта си към друга тема. Излишният плат й беше големият проблем. Случваше й се по половин нощ да се тревожи за търговията си, но тази вечер умът й непрекъснато се връщаше към Джак. Ами ако си беше счупил крак и лежеше някъде в гората, без да може да мръдне?