Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Пред очите на Филип Джак постави на място централния ключов камък. Арката вече бе завършена. Четирима зидари взеха тежките чукове и избиха клиновете, които поддържаха дървения кофраж на педя над пода. Всички затаиха дъх, докато дървената опора падна. Макар да нямаше хоросан между камъните, арката остана изправена. Том Строителя измърмори доволно.

Някой дръпна Филип за ръкава и той се обърна. Беше един от младите монаси.

— Имате гост, отче. Чака в къщата ви.

— Благодаря ти, синко.

Филип остави строителите. Щом монасите бяха поканили госта да чака в къщата на приора, значи беше важна фигура. Прекоси манастирския двор и влезе.

Гостът се оказа брат му Франсис. Филип го прегърна топло. Франсис изглеждаше угрижен.

— Предложиха ли ти нещо за ядене? Уморен изглеждаш.

— Дадоха ми малко хляб и месо, благодаря. Цяла есен изкарах между Бристол, където беше затворен крал Стивън, и Рочестър, където държаха граф Робърт.

— Казваш „беше“.

Франсис кимна.

— Договарях размяна: Стивън срещу Робърт. Стана в деня на Вси светии. Крал Стивън вече си е в Уинчестър.

Новината изненада Филип.

— Струва ми се, че императрицата Мод е изгубила от сделката — дала е крал, за да получи граф.

Франсис поклати глава.

— Без Робърт беше безпомощна. Никой не я харесва, никой не й вярва. Подкрепата й рухваше. Трябваше да си го върне. Кралица Матилда се оказа умна. Не пожела да получи нищо по-малко от крал Стивън в замяна. Държа на това и накрая го постигна.

Филип отиде до прозореца и се загледа навън. Беше започнало да вали: студен дъжд, навяван косо над строежа, затъмняваше високите стени на катедралата и капеше от ниските покриви на сайвантите и работилниците.

— Какво означава това?

— Означава, че Мод отново е само кандидат за трона. В края на краищата Стивън действително бе коронован, докато Мод — не. Не и официално.

— Но Мод даде позволителното за пазара.

— Да. Това би могло да е проблем.

— Невалидно ли е?

— Не. Дадено беше законно, от законен владетел, одобрен от Църквата. Това, че не беше коронована, е без значение. Но Стивън би могъл да го отмени.

— Пазарът изплаща камъка — каза Филип притеснено. — Не мога да строя без него. Това наистина е лоша вест.

— Съжалявам.

— А моите сто фунта?

Франсис сви рамене.

— Стивън ще ти каже да си ги върнеш от Мод.

На Филип му призля.

— Толкова пари. Бяха Божии пари, а аз ги загубих.

— Не си ги загубил все още — успокои го Франсис. — Стивън може и да не отмени позволителното ти. Никога не е проявявал особен интерес към пазари.

— Граф Уилям може да го притисне.

— Уилям смени страната, забрави ли? Заложи на Мод. Няма да има вече голямо влияние над Стивън.

— Дано да си прав — каза пламенно Филип. — На Господа се моля, дано да си прав.

Когато стана много студено за седене на поляната, Алиена започна да гостува през вечерите в къщата на Том Строителя. Алфред обикновено беше в пивницата, тъй че в семейството оставаха Том, Елън, Джак и Марта. Тъй като работата на Том вървеше толкова добре, имаха си удобни кресла за седене, пращящ огън в камината и много свещи. Елън и Алиена се занимаваха с тъкане. Том рисуваше планове и скици, като драскаше рисунките си с остър камък върху лъскавите восъчни плочки. Джак се правеше, че майстори колан или точи ножове, но повечето време гледаше крадешком лицето на Алиена на светлината на свещите, наблюдаваше как се движат устните й, докато говори или гледаше бялото й гърло, докато отпиваше от чашата с ейл. Много смях имаше през тази зима. Джак обичаше да разсмива Алиена. Беше толкова строга и сдържана като цяло, че за него бе истинска радост да я накара да се отпусне — почти все едно, че можеше да я зърне гола. Непрекъснато измисляше разни неща, с които да я развесели. Правеше си шеги с майсторите от строежа, като подражаваше говора на парижки зидар или кривокраката походка на някой ковач. Веднъж измисли комично описание на живот с монасите, приписвайки на всеки от тях правдоподобни грехове — горделивост за Ремигий, чревоугодничество за Бърнард Магерника, пиянство за гостоприемника и похот за Пиер Циркуитора. Марта често пъти се разсмиваше до захлас и дори строгият Том се подсмихваше леко.

Една такава вечер Алиена каза:

— Не знам дали ще мога да продам всичкия този плат.

Думите й ги изумиха.

— Защо го тъчем тогава? — попита Елън.

— Не съм се отказала — отвърна Алиена. — Просто имам проблем.

Том вдигна глава от рисунките си.