Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Обедът на настоятелството се проведе в дървената църква. Алиена уреди храната. Разпредели готвенето между членовете, повечето от които имаха поне един домашен слуга. Алфред и хората му стъкмиха дълга маса от магарета и дъски. Донесоха силен ейл и буре вино.

Насядаха от двете страни на масата, но никой на челото или в дъното, тъй като всички бяха равни в настоятелството. Алиена носеше тъмночервена копринена рокля със златна брошка с рубини по нея и тъмносиво пелисе с широки ръкави, според модата. Енорийският свещеник прочете благодарствена молитва. Той, разбира се, много се радваше на идеята за настоятелството. Една нова църква щеше да усили влиянието му и да повиши дохода му.

Алфред представи бюджет и срокове за градежа на новата църква. Говореше все едно, че всичко е негова работа, но Алиена знаеше, че повечето бе свършено от Том. Строежът щеше да отнеме две години и да струва деветдесет фунта, и Алфред предложи всеки от четиридесетте членове на настоятелството да плащат по шест пенса седмично. Беше малко повече, отколкото очакваха някои от тях, ако се съдеше по израженията им. Всички се съгласиха да платят, но според Алиена можеше да се очаква един-двама да просрочат.

Самата тя можеше лесно да плати. Огледа хората на масата и осъзна, че бе може би най-богатата личност тук. Беше една от скромното женско малцинство. Единствените други бяха съдържателката на пивоварна, прочута с добрия си и силен ейл, собственичката на шивашката работилница, която държеше на работа две шивачки и няколко чираци, и вдовицата на обущар, продължила занаята, започнат от мъжа й. Алиена беше най-младата жена тук и по-млада от всички мъже, освен Алфред, който беше с година — две по-малък от нея.

Липсваше й Джак. Все още не бе чула втория откъс от историята за младия скуайър. Днес беше празничен ден и й се искаше да го срещне на поляната. Може би все още щеше да може, по-късно.

Приказките около масата се въртяха около гражданската война. Жената на Стивън, кралица Матилда, бе оказала по-голяма съпротива, отколкото някой бе очаквал: наскоро беше завзела град Уинчестър и бе пленила Робърт от Глостър. Робърт беше братът на императрицата Мод и главнокомандващият на военните й сили. Според някои Мод беше само марионетка, а истинският водач на въстанието бе Робърт. Тъй или иначе, пленяването на Робърт бе почти толкова лошо за Мод, колкото беше пленът на Стивън за лоялистите и всеки имаше свое мнение в каква посока щеше да продължи войната.

Пиенето на това пиршество бе по-силно, отколкото приор Филип предлагаше и докато течеше обедът, веселбата ставаше все по-шумна. Енорийският свещеник не успяваше да наложи благотворно влияние, може би защото самият той пиеше почти колкото всеки друг. Алфред, който седеше до нея, изглеждаше умислен, но и него като че ли започна да го хваща. Самата Алиена не обичаше силното пиене и си взе чаша ябълков сайдер с обеда.

Щом храната взе да привършва, някой вдигна тост за Алфред и Алиена. Алфред засия от удоволствие, докато слушаше. След това почнаха песните, а Алиена взе да се чуди кога най-сетне ще може да се измъкне.

— Добре се справихме двамата с теб — каза й Алфред.

Тя се усмихна.

— Да видим само колко членове на настоятелството ще продължават да плащат по шест пенса седмично по това време догодина.

Но точно днес Алфред не искаше и да чуе за никакви опасения или резерви.

— Добре се справихме — повтори той. — Добър екип сме с теб. — Вдигна чашата си към нея. — Не мислиш ли, че сме добър екип?

— Определено — отвърна му тя, колкото да му угоди.

— Приятно ми беше — продължи той. — Да правя това с тебе… настоятелството имам предвид.

— На мен също — отвърна му тя учтиво.

— Наистина ли? Това много ме радва.

Погледна го по-съсредоточено. Защо бе толкова настоятелен? Говорът му беше ясен и не показваше признаци на пиянство.

— Всичко мина добре — отвърна сдържано.

Той сложи ръка на рамото й. Мразеше да я докосват, но се беше научила да не се дърпа, защото мъжете се обиждаха.

— Кажи ми нещо — заговори той, като сниши глас, за да е само между тях. — Какво е нещото, което търсиш у един съпруг?

Не би могъл да й предлага брак, помисли си тя загрижено. Отвърна по обичайния начин:

— Нямам нужда от съпруг — стигат ми грижите по брат ми.

— Но имаш нужда от любов.

Тя сподави стона си.

Канеше се да отвърне, когато той вдигна ръка, за да я прекъсне — мъжки навик, който особено я дразнеше.