Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Джак се закле, че все някой ден ще научи повече въпреки думите й. Но точно сега искаше да спре да плаче. Седна на пейката до нея и я прегърна.

— Е, явно катедралата няма да е животът ми вече.

— Какво ще правиш, Джак? — каза Марта.

— Не знам. Не мога да живея в Кингсбридж, нали?

Марта посърна.

— Но защо?

— Алфред се опита да ме убие, а Том ме изгони от строежа. Няма да живея с тях. Все едно, вече съм мъж. Би трябвало да напусна майка си.

— Но какво ще правиш?

Джак сви рамене.

— Единственото, от което разбирам, е строителство.

— Би могъл да работиш на друга църква.

— Бих могъл да обикна друга катедрала също както обичах тази, предполагам — отвърна той унило. А си мислеше: „но никога няма да заобичам друга жена, както обичах Алиена.“

— Как е могъл Том да ти направи това? — продума майка му.

Джак въздъхна.

— Не мисля, че го искаше всъщност. Приор Филип каза, че няма да търпи и аз, и Алфред да работим на обекта.

— Значи проклетият монах е в дъното на това! Заклевам се…

— Много беше ядосан за поразиите, които направихме.

— Чудя се дали би могъл да бъде вразумен.

— Какво имаш предвид?

— Бог уж трябва да е милостив — монасите също би трябвало да са.

— Смяташ, че трябва да се помоля на Филип ли? — попита Джак, изненадан донякъде от посоката на мисълта й.

— Мислех аз да поговоря с него — каза майка му.

— Ти?! — Това беше още по-неприсъщо. Джак се изуми. За да е готова майка му да моли Филип за милост, трябваше да е съвсем разстроена.

— А ти какво мислиш? — попита го тя.

Том като че ли смяташе, че Филип няма да прояви милост, спомни си Джак. Но пък главната грижа на Том беше майсторската ложа да покаже, че действа решително. След като бе обещал на Филип да бъде твърд, Том не можеше след това да моли за милост. Майка му не беше в същото положение. Започна да се чувства малко по-обнадежден. Може би не се налагаше да напусне, в края на краищата. Можеше да остане в Кингсбридж, близо до катедралата и до Алиена. Не се надяваше вече на любовта й, но все пак мисълта да си замине и никога вече да не я види бе непоносима.

— Добре — каза той. — Да идем и да помолим приор Филип. Нямаме какво да губим, освен гордостта си.

Майка му облече наметалото си и двамата излязоха, оставяйки притеснената Марта сама на масата.

Джак и майка му рядко ходеха един до друг и сега той се изненада колко е нисичка. Извисяваше се над нея. Изведнъж изпита прилив на нежност. Винаги бе готова да се бие като котка заради него. Сложи ръка на рамото й, а тя се усмихна, сякаш знаеше какво си мисли.

Влязоха в манастирския двор и продължиха към къщата на приора. Майка му почука на вратата и влезе. Том беше там с приор Филип. По лицата им Джак моментално разбра, че Том не е казал на отеца, че той е запалил старата катедрала. Въздъхна облекчено. Може би никога нямаше да го каже. Тайната щеше да си остане между тях.

Том се притесни, ако не и уплаши, като видя майка му. Джак си спомни думите му: „Направих най-доброто за теб, надявам се майка ти да разбере това.“ Помнеше последния път, когато се бяха сбили с Алфред. Майка му след това го беше напуснала и Том се боеше да не стане така и сега.

Филип вече не изглеждаше ядосан. Може би решението на ложата го бе смирило. Може би дори се чувстваше малко гузен заради строгостта си.

— Дошла съм тук, за да ви помоля да проявите милост, приор Филип — каза майка му.

Том въздъхна облекчено.

— Слушам те — отвърна Филип.

— Вие предлагате синът ми да остави всичко, което обича — дома си, семейството и работата си.

„И жената, която обожава“, допълни на ум Джак.

— Нима? — учуди се Филип. — Мислех, че просто е освободен от работата си.

— Той никога не е учил друга някаква работа, освен строителството и няма друга сграда за строене в Кингсбридж за него. А предизвикателството с тази огромна църква се е просмукало в кръвта му. Ще отиде там, където някой строи катедрала. Ще отиде в Йерусалим, ако там има камък, който да може да се извае на ангели и демони. — Откъде ли знаеше всичко това, зачуди се Джак. Самият той едва си го беше помислил, но беше вярно. Тя добави: — Може никога да не го видя повече. — Гласът й потрепери малко накрая и той си помисли в почуда колко ли много да го обичаше. Знаеше, че никога нямаше да се моли така за себе си.

Филип изглеждаше обзет от съчувствие, но заговори Том.

— Не можем да оставим Джак и Алфред да работят на един и същи строеж. Ще се сбият отново. Знаеш това.