Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Знаеше от миналия си опит, че най-добрият начин да се порадва на панаир е с малко дете, затова предобеда потърси Джонатан, когато започнаха да прииждат тълпите. Джонатан сам по себе си бе жива атракция в миниатюрното си монашеско расо. Наскоро бе изразил желание да обръснат главата му и Филип му бе угодил — Филип обичаше детето също колкото Том — поради което приличаше на мъничък монах повече от всякога. След тълпата имаше няколко истински джуджета, които правеха фокуси и просеха. Джонатан бе очарован. На Том му се наложи бързо да го издърпа от мешавицата, струпала се около едно от тях, което показваше големия си пенис. Имаше жонгльори, акробати и музиканти, които забавляваха тълпите и пускаха шапка за монети; врачки, знахарки и курви, предлагащи нахално услугите си; състезания по сила, борби и игри на късмета. Хората носеха най-цветните си дрехи, а тези от тях, които можеха да си го позволят, се бяха наклепали с благовония и намазали косите си. Всеки като че ли имаше пари за харчене и въздухът кънтеше от звъна на сребро.

Скоро щеше да започне разкъсването на мечката. Джонатан никога не бе виждал мечка и зяпна изумен. Сивкавокафявата козина на животното бе нашарена с белези на няколко места, явен знак, че е преживяла поне една предишна битка. Тежката желязна верига около кръста й бе затегната за кол, набит дълбоко в земята. Тя газеше на четири крака в края на веригата и поглеждаше с гняв към чакащата тълпа. На Том му се стори, че вижда лукав блясък в очите на звяра. Ако беше комарджия, щеше да заложи на мечката.

От един заключен сандък отстрани се носеше яростен лай. Псетата бяха вътре и надушваха врага си. От време на време мечокът спираше, поглеждаше към сандъка и изръмжаваше, а лаят се извисяваше до истеричен вой.

Собственикът на животните, мечкарят, взимаше залози. Джонатан взе да става нетърпелив и Том се канеше да продължат, когато най-после мечкарят отключи сандъка. Мечката се изправи на задните си крака, изпъна веригата и изръмжа. Мечкарят извика нещо и отвори рязко сандъка.

Навън изскочиха пет сиви хрътки. Бяха леки и бързи, а от зейналите им усти се виждаха малки остри зъби. Всички налетяха право към мечката. Тя замаха по една от тях с грамадните си лапи. Цапардоса едно псе и го отпрати във въздуха, а другите заотстъпваха.

Тълпата се приближи. Том провери Джонатан: беше най-отпред, но все още безопасно далече от замаха на мечката. Звярът се оказа достатъчно хитър, за да се отдръпне до кола и да охлаби веригата, тъй че да не го спира, като замахне. Но кучетата също бяха хитри. След първата си безразборна атака се прегрупираха и разпръснаха в кръг. Мечката се завъртя възбудено, мъчейки се да гледа едновременно във всички посоки.

Едно от псетата се втурна към нея с яростен лай. Мечката се надигна да го срещне и замахна. Кучето бързо се дръпна назад, оставайки извън обхвата; после другите четири налетяха от всички страни. Мечката се завъртя и замята с лапи, за да ги отблъсне. Тълпата зарева възторжено, когато три от тях забиха зъби в задницата й. Мечката се вдигна на задните си крака с болезнен рев, отръска ги от себе си и те се разпръснаха.

Кучетата опитаха още веднъж същата тактика. Том си помисли, че мечката отново ще се хване. Първото псе скочи в обхвата й, звярът тръгна по него и кучето отстъпи; но когато другите кучета налетяха, мечката бе готова за тях и се обърна бързо, хвърли се към най-близкото и перна кучешкия хълбок с лапата си. Тълпата зарева за мечката толкова възторжено, колкото и за кучетата преди малко. Острите мечешки нокти раздраха нежната кожа на хрътката и оставиха три дълбоки кървави дири. Кучето изскимтя жално и се оттегли от боя, за да ближе раните си. Тълпата ревеше и свиреше.

Останалите четири кучета закръжиха около мечката предпазливо, като от време на време налитаха, но се отдръпваха много преди опасния миг. Някой започна бавно да пляска с ръце. После едно от псетата нападна челно. Профуча като мълния, шмугна се под замаха на мечката и скочи към гърлото й. Тълпата наоколо подивя. Кучето заби острите си бели зъби в мощния мечешки врат. Другите псета нападнаха. Мечката се надигна, заблъска с лапа към кучето на гърлото си, после се смъкна долу и се затъркаля. За миг Том не можеше да разбере какво става: всичко бе просто вихрушка от козина. После трите кучета отскочиха назад, а мечката се изправи на четири крака, оставила едно куче на земята, премазано до смърт.

Тълпата се напрегна. Мечката бе отстранила от боя две кучета и оставаха три. Но кървеше от гърба, врата и задните крака и изглеждаше уплашена. Въздухът се изпълни с миризмата на кръв и потта от тълпата. Кучетата бяха престанали да скимтят и кръжаха безшумно около звяра. Те също бяха уплашени, но бяха надушили кръв и жадуваха да убиват.