Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Погледна го с обич. Беше на трийсет години и толкова красив мъж, с гривестата рижа коса и искрящите сини очи. Някога беше много грозно момче, спомни си тя: беше го мислила за някак недостоен за вниманието й. Но той се беше влюбил от самото начало, казваше. И все още трепваше щом си спомнеше как всички му се бяха смели, когато каза, че си нямал баща. Беше преди близо двайсет години. Двайсет години…

Може би никога повече нямаше да го види, ако не беше приор Филип, който сега влезе в църквата от портиците и тръгна усмихнат към тях през храма. Изглеждаше искрено възхитен от това, че най-после ще ги венчае. Тя си помисли за първата си среща с него. Спомни си живо отчаянието, което бе изпитала, когато търговецът на вълна се опита да я измами след всичките усилия и тежък труд, за да събере чувала с руна. И огромната й благодарност към младия чернокос монах, който я беше спасил и каза „Ще изкупувам вълната ти по всяко време…“ Косата му сега беше сива.

Беше я спасил, след това почти я бе унищожил, като принуди Джак да избере между нея и катедралата. Беше твърд човек по въпроси за правото и кривото — малко като баща й. Само че сега бе пожелал да изпълни венчалната служба.

Елън бе прокълнала първата венчавка на Алиена и проклятието бе подействало. Алиена се радваше. Ако бракът й с Алфред не беше напълно непоносим, може би все още щеше да живее с него. Странно бе да си помисли какво щеше да е: смразяваше я като лош сън или ужасно видение. Спомни си хубавото сладко арабско момиче в Толедо, което се беше влюбило в Джак: ами ако той се беше оженил за нея? Алиена щеше да е пристигнала в Толедо с бебето на ръце, за да завари Джак затънал в домашния уют и делящ тяло и ум с някоя друга. Мисълта бе ужасяваща.

Заслуша се, докато той мърмореше „Отче наш“. Струваше й се удивително сега, че когато бе дошла да живее в Кингсбридж, не беше му обърнала повече внимание, отколкото на котката на търговеца на зърно. Но той я беше забелязал: беше я обичал тайно през всичките тези години. Колко търпелив трябва да е бил! Гледал бе отстрани, докато по-младите синове на благородното съсловие в графството идваха да я ухажват един по един и си отиваха отново разочаровани, обидени или възмутени. Беше разбрал — какво умно, умно момче! — че не може да бъде спечелена с ласкателства. И беше подходил към нея предпазливо, като приятел по-скоро, отколкото като любовник, срещаше я в леса, разказваше й истории и правеше така, че да го заобича, без тя самата да забележи. Помнеше онази първа целувка, толкова лека и безгрижна, само дето пареше на устните й седмици след това. Помнеше втората целувка още по-живо. Всеки път щом чуеше трополенето на тепавичарницата се присещаше за тъмния, непознат и нежелан порив на страст, който бе изпитала.

Едно от трайните съжаления в живота й бе за начина, по който бе изстинала след това. Джак я беше обичал изцяло и искрено, а тя бе толкова уплашена, че го беше отхвърлила, преструвайки се, че не я интересува. Беше го наранило дълбоко. И макар да бе продължил да я обича и раната да се бе изцерила, беше оставила белег, каквито оставят дълбоките рани. И понякога тя виждаше този белег в начина, по който я гледаше, когато се скарваха и тя му заговаряше студено, и очите му сякаш казваха: „да, познавам те, можеш да бъдеш студена, можеш да ме нараниш и трябва да се опазя.“

Имаше ли тревога сега в очите му, докато се вричаше да бъде любящ и верен на нея до края на живота си? „Има достатъчно причини да се съмнява в мен“, помисли си тя. „Омъжих се за Алфред, а какво по-голямо предателство можеше да има от това? Но след това го поправих, като избродих половината Християнство, за да намеря Джак.“

Такива разочарования, измени и помирения бяха в същината на брачния живот, но двамата с Джак бяха преминали през тях, преди да се венчаят. Сега поне се чувстваше уверена, че го познава. Едва ли можеше да я изненада с нещо. Беше странен начин да се направят нещата, но може би беше по-добър, отколкото първо да дадеш клетви и да опознаеш съпруга си след това. Духовниците нямаше да се съгласят, разбира се. Всъщност Филип щеше да се втрещи, ако знаеше какво се въртеше в ума й. Но пък духовниците знаеха по-малко за любовта от всеки друг.

Даде клетвите си, като повтори думите след Филип и си помисли колко красиво бе обещанието Ще те обожавам телом. Филип никога нямаше да разбере това.

Джак постави пръстен на пръста й. „Чаках това през целия си живот“, помисли си тя. Погледнаха се в очите. Забеляза, че нещо в него се бе променило. Осъзна, че до този момент той всъщност никога не е бил сигурен в нея. Сега изглеждаше напълно доволен.