Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Филип каза:

— Не се съмнявам, че крал Балдуин ще те приеме радушно — особено ако отидеш с рицарите и войниците, които се почувстват въодушевени да тръгнат с теб. Може да се превърне в твоя малък личен кръстоносен поход. — Помълча за миг, за да се осмислят думите му, след което продължи: — Там Уилям не може да те пипне, разбира се. И ще се върнеш като герой. Тогава никой няма да посмее да се опита да те обеси.

— Светите земи — промълви Ричард, а очите му засияха като у човек, жадуващ за смърт или слава.

Беше най-подходящото за него, помисли си Алиена. Не го биваше в управлението на графството. Беше войник и искаше да воюва. Видя зареяното изражение на лицето му. В ума си той вече бе там, бранеше песъчлив редут с меч в ръката и червен кръст на щита и гонеше езическа орда под жаркото слънце.

Беше щастлив.

Целият град дойде на сватбата.

Алиена беше изненадана. Повечето хора се отнасяха с нея и Джак като с повече или по-малко женени вече, и си беше мислила, че ще сметнат венчавката за чиста формалност. Очаквала бе малка група приятели, предимно хора на нейната възраст и колегите майстори на Джак. Но дойде всеки мъж, жена и дете на Кингсбридж. Присъствието им я трогна. И всички изглеждаха щастливи за нея. Разбра, че й бяха съчувствали за трудното положение през всичките тези години, макар тактично да се бяха въздържали да й го споменат. А сега споделяха радостта й, че най-сетне се омъжва за човека, когото бе обичала толкова дълго. Премина по улиците положила длан на ръката на своя брат Ричард, замаяна от усмивките, които я съпровождаха, пияна от щастие.

Ричард утре тръгваше за Светите земи. Крал Стивън бе приел това решение — всъщност изглеждаше облекчен, че се е отървал толкова лесно от Ричард. Шериф Уилям беше побеснял, разбира се, защото целта му бе да свали Ричард от графството и сега бе изгубил шанса да го направи. Самият Ричард все още имаше онзи отнесен поглед в очите: нямаше търпение да тръгне.

Нещата се бяха обърнали не както баща й бе възнамерявал, мислеше си тя, докато влизаха в манастирския двор. Ричард щеше да воюва в далечна земя, а на нея самата й предстоеше да играе ролята на граф. Само че вече не бе задължена да води живота си според бащините й желания. Той беше мъртъв от седемнайсет години, а и все едно, тя знаеше нещо, което той така и не бе разбрал: щеше да управлява далеч по-добре от Ричард.

Вече бе поела юздите на властта. Слугите в замъка бяха станали мързеливи след толкова години хлабаво управление и тя ги беше раздвижила. Беше преустроила складовете, наредила бе да се боядиса голямата зала и да се почистят пекарната и пивоварната. Кухнята се бе оказала толкова мръсна, че я бе изгорила и беше построила нова. Беше започнала да изплаща седмичните надници лично, като знак, че тя командва. И беше освободила трима войници заради трайно пиянство.

Също тъй бе заповядала да се строи нов замък, на един час езда от Кингсбридж. Ърлскасъл беше твърде далече от катедралата. Джак бе начертал план за новия им дом. Щяха да се преместят веднага щом се вдигнеше цитаделата. Междувременно щяха да живеят периодично в Ърлскасъл и Кингсбридж.

Бяха прекарали няколко нощи заедно в старата стая на Алиена в Ърлскасъл, далече от неодобрителния поглед на Филип. Бяха като младоженци в медения си месец, погълнати от неутолима физическа страст. Навярно защото за първи път имаха спалня с врата, която можеше да заключат. Интимността бе луксът на господарите: всички останали спяха и правеха любов долу в общия салон. Дори двойки, живеещи в къща, можеха да бъдат видени от децата си, от роднини или отбили се съседи: хората заключваха вратите си, когато бяха навън, не когато са вътре. Алиена изобщо не беше го одобрявала, но сега бе открила особената възбуда в това да можеш да правиш каквото си поискаш без риска да бъдеш видяна. Помисли си за някои от нещата, които бяха правили с Джак в последните две седмици и се изчерви.

Джак я очакваше в частично построения неф на катедралата с Марта, Томи и Сали. На венчавките двойката обикновено разменяше клетви в църковния притвор, а после влизаха вътре за литургията. Днес първият просвет на нефа щеше да послужи за притвор. Алиена се радваше, че се венчават в църквата, която Джак строеше. Беше толкова част от него, колкото дрехите, които носеше или начина, по който се любеше. Катедралата му щеше да е като него: изящна, иновативна, весела и напълно различна от всичко, което е било преди.