Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Алиена ахна. Разбра моментално как работи подлият ум на Уилям.

— Нямаше никакво убийство! — избухна тя.

— Имаше — отвърна Уилям. — Граф Ричард уби Алфред Строителя. А сега трябва да обясня на приор Филип, че е приютил убиец.

Уилям срита коня си и препусна покрай тях, през западния край на недостроения неф и в кухненския двор, където се приемаха миряните. Алиена зяпна след него с неверие. Беше толкова зъл, че трудно можеше да се повярва. Горкият Алфред, когото бяха погребали току-що, той бе извършил много злини от глупост и слабохарактерност: злината му бе по-скоро трагична, отколкото нещо друго. Но Уилям беше истински слуга на дявола. „Кога ще се отървем от това чудовище?“, запита се тя.

Войниците тръгнаха с Уилям в кухненския двор и един от тях потропа на вратата на магерницата с дръжката на меча си. Строителите напуснаха обекта и се струпаха на тълпа. Гледаха настръхнали натрапниците, стиснали тежките чукове и острите длета. Алиена каза на Марта да отведе децата вкъщи, после двамата с Джак застанаха при строителите.

Приор Филип се появи на вратата на магерницата. Беше по-нисък от Уилям и в лекото си лятно расо изглеждаше много мъничък в сравнение с едрия мъж в ризница на коня. Но на лицето му се бе изписал праведен гняв, който го правеше по-страховит от Уилям.

— Вие сте приютил беглец от… — почна Уилям.

Филип го прекъсна с рев:

— Напусни това място!

Уилям опита отново.

— Имало е убийство…

— Махай се от приората ми! — изрева Филип.

— Аз съм шерифът…

— Дори крал не може да води въоръжени насилници в свят манастирски двор! Вън! Вън!

Строителите замърмориха сърдито. Войниците ги запоглеждаха неспокойно. Уилям заяви:

— Дори приорът на Кингсбридж е длъжен да отговаря пред шерифа.

— Не при тези условия! Махни хората си от манастира. Остави оръжията си в конюшнята. Когато си готов да се държиш като смирен грешник в къщата Божия, можеш да влезеш в приората. И тогава приорът ще отговаря на въпросите ти.

Филип се отдръпна навътре и затръшна вратата.

Строителите завикаха въодушевено.

Алиена се усети, че и тя вика с тях. Уилям беше фигура, която я бе заплашвала със своята сила и злост през целия й живот, и сърцето й се изпълни с радост като видя как му се опълчи приор Филип.

Но Уилям не беше още готов да признае поражението си. Той слезе от коня. Бавно разкопча оръжейния колан с меча и го връчи на един от хората си. Каза им нещо тихо и те се оттеглиха през манастирския двор, взели меча му. Уилям изчака докато стигнаха портата. После отново се обърна срещу вратата на магерницата.

Извика:

— Отворете на шерифа!

След пауза вратата се отвори и Филип отново излезе навън. Погледна от прага Уилям, който сега стоеше невъоръжен в двора. После погледна към войниците му при портата в другия край. Най-сетне изгледа отново Уилям и рече:

— Е?

— Приютили сте убиец в приората. Предайте ми го.

Филип отвърна:

— Никакво убийство не е имало в Кингсбридж.

— Графът на Шайринг уби Алфред Строителя преди четири дни.

— Невярно — отвърна Филип. — Ричард уби Алфред, но не беше убийство. Алфред е бил хванат при опит за изнасилване.

Алиена потръпна.

— Изнасилване? — рече Уилям. — Кого се е опитал да изнасили?

— Алиена.

— Но тя е негова жена! — каза тържествуващо Уилям. — Как може мъж да изнасили жена си?

Алиена разбра посоката на обвинението му и кипна от гняв.

— Онзи брак изобщо не е бил консумиран и тя е подала прошение за разтрогването му — каза Филип.

— Което така и не е дадено. Те са венчани в църква. Все още са женени според закона. Изнасилване не е имало. Напротив. — Уилям внезапно се обърна и посочи с пръст към Алиена. — Тя е искала да се отърве от съпруга си години наред и накрая е убедила брат си да й помогне да го махне от пътя си — като го прониже с нейната кама!

Хладната длан на страха стисна сърцето й. Версията, която той излагаше, беше нагла лъжа, но за човек, който не е видял какво наистина се е случило, съвпадаше с фактите толкова достоверно, колкото и истинската. Ричард беше в беда.

— Шерифът не може да арестува графа — каза Филип.

Това беше вярно, осъзна Алиена. Беше го забравила.

Уилям извади свитък.

— Имам кралски указ. Арестувам го от името на краля.

Това я съкруши. Уилям бе помислил за всичко.

— Как е направил това? — прошепна Алиена.

— Бързал е много — отвърна Джак. — Трябва да е препуснал към Уинчестър да се види с краля веднага щом е чул новината.