Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Не видя идващия към нея юмрук. Ударът изригна върху бузата й с такава сила, че я сполетя ужасяващата мисъл да не е счупил костите й. За миг изгуби зрение, залитна от масата и усети, че пада. Тръстиките по пода смекчиха удара. Тръсна глава, за да я проясни и посегна за ножа, стегнат на лявата й ръка. Преди да успее да го извади я хванаха за китките и чу Алфред да казва:

— Знам за тази камичка. Виждал съм те съблечена, забрави ли?

Пусна ръцете й, удари я отново с юмрук в лицето и сам взе камата.

Алиена се опита да се отскубне. Седна върху краката й притисна лявата си ръка на гърлото й. Тя замята ръце. Изведнъж върхът на ножа се озова на един пръст от окото й.

— Стой кротко или ще ти извадя очите.

Тя замръзна. Идеята, че може да я ослепи, я ужаси. Беше виждала хора с извадени очи за наказание. Вървяха по улиците и просеха, празните им очни кухини зяпваха зловещо в минувачите. Малки дечица ги мъчеха, щипеха ги и ги дърпаха, докато се предадат на гнева и започнат да се опитват да хванат мъчителите си, което правеше играта още по-забавна. Обикновено умираха след година-две.

— Помислих си, че това ще те укроти — каза Алфред.

Защо го правеше това. Никога не бе изпитвал страст по нея. Беше ли просто защото бе пропаднал и ядосан, а тя бе уязвима? На нея ли си връщаше за това, че светът го беше отхвърлил?

Той се наведе, както я беше възседнал, с коленете му от двете страни на бедрата й и задържайки ножа до окото й. Надвеси отново лицето си над нейното.

— Сега. Бъди мила.

Отново я целуна.

Небръснатото му лице одраска кожата й. Дъхът му вонеше на бира и лук. Тя задържа устата си стисната.

— Това не е мило. Целуни ме и ти.

Отново я целуна и доближи още върха на ножа към окото й. Когато докосна клепача й, тя раздвижи устните си. От вкуса на устата му й призля. Той натика грубия си език между устните й. Усети, че може да повърне и се помъчи отчаяно да го потисне, от страх, че ще я убие.

Той отново се отдръпна от нея, но задържа ножа до лицето й.

— Така. Пипни това. — Хвана ръката й и я пъхна под полата на туниката си. Тя докосна члена му. — Хвани го. — Тя го стисна. — Сега го търкай леко.

Алиена се подчини. Хрумна й, че ако успее да го задоволи така, можеше да избегне проникването. Погледна със страх лицето му. Беше зачервен и премрежил очи. Тя го погали чак до корена, спомняйки си как Джак подивяваше от това.

Уплаши се, че никога вече нямаше да може да се порадва на това и в очите й бликнаха сълзи.

Той притисна заплашително ножа.

— Не толкова силно!

Тя се съсредоточи.

Тогава вратата се отвори.

Сърцето й подскочи обнадеждено. Лъч ярка слънчева светлина падна в стаята и блесна в очите й през сълзите. Алфред замръзна. Тя издърпа ръката си.

Двамата погледнаха към вратата. Кой беше? Не можеше да види? „Да не е някое от децата, моля те, Господи“, замоли се тя. „Ще бъде такъв срам!“ Чу яростен рев. Беше мъжки глас. Примига да махне сълзите и позна брат си, Ричард.

Горкия Ричард: беше почти толкова лошо, колкото ако се бе оказал Томи. Ричард, който имаше белег на мястото на мекото на лявото си ухо, за да му напомня ужасната сцена, на която бе станал свидетел на четиринайсет години. Как изобщо щеше да го понесе?

Алфред понечи да се изправи, но Ричард се оказа твърде бърз за него. Алиена видя как профуча като мълния през стаичката, изрита с обутия в ботуш крак и удари Алфред право в челюстта. Алфред се срути назад и се блъсна в масата. Ричард продължи към него, газейки по нея, без да усети и заблъска по Алфред с крака и юмруци. Тя изпълзя настрана. Лицето на Ричард се бе изкривило от неудържима ярост. Не я и погледна. Тя изобщо не го интересуваше. Беше побеснял не за това, което Алфред й бе причинил днес, а заради това, което Уилям и Уолтър бяха причинили на него преди осемнайсет години. Тогава беше малък, слаб и безпомощен, но сега беше едър и силен мъж, закален боец и бе намери отдушник за влудяващия гняв, който беше таил в себе си през всичките тези години. Биеше и биеше Алфред с юмруци, и не можеше да се спре. Алфред залиташе назад покрай масата и се опитваше вяло да се предпази с вдигнати ръце. Удари го в брадичката със силен замах и Алфред падна назад.

Остана да лежи върху тръстиките, зяпнал нагоре с ужас. Алиена се уплаши от жестокостта на брат си и извика:

— Стига, Ричард!

Без да й обърне внимание, той отстъпи назад, за да изрита Алфред. В този момент Алфред изведнъж се сети, че още държи ножа й в ръката си. Присви се, бързо се изправи на крака и замахна с оръжието. Изненадан, Ричард скочи назад. Алфред отново замахна към него и го изтласка назад през стаята. Двамата бяха с еднакъв ръст и телосложение. Ричард беше боец, но Алфред бе въоръжен: двамата бяха плашещо равностойни. Алиена изведнъж се уплаши за брат си. Какво щеше да стане, ако Алфред го надвиеше? Щеше да се наложи сама да се бие с него тогава.