Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Хайде качвай се, престани да спориш с мен и просто помисли какво бе сторено и защо.

Джонатан изглеждаше объркан, но яхна отново и замълча.

Възвиха към Кингсбридж. Беше на двайсет мили. Филип закрачи. Чувстваше се чудесно. Завръщането на Ремигий многократно компенсираше кариерата. Беше загубил в съда, но онова бяха само камъни. А беше спечелил нещо безкрайно по-ценно.

„Днес спечелих човешка душа.“

В кацата плуваха пресни зрели ябълки, лъскаво червени и жълти, докато слънцето бляскаше над водата. Сали, деветгодишна и възбудена, се наведе над ръба на кацата със стиснати отзад ръце и се опита да хване една ябълка със зъби. Ябълката отскочи, лицето й се гмурна във водата и тя се измъкна, пръскайки слюнки и превивайки се от смях. Алиена се усмихна леко и избърса лицето на момиченцето.

Беше топъл следобед в късното лято, свят ден и празник, и повечето от града се бяха събрали на моравата отвъд реката за „отскачащата ябълка“. Това бе един от поводите, на които Алиена винаги се беше забавлявала, но мисълта, че е последният й свят ден в Кингсбридж не напускаше ума й и потискаше духа й. Все още бе решена да напусне Джак, но откакто бе взела решението, предварително бе започнала да изпитва болката от загубата.

Томи се въртеше близо до кацата и Джак подвикна:

— Хайде, Томи. Трябва да опиташ!

— Не още, засега.

На дванайсет години Томи беше по-умен от сестра си, а Джак си мислеше, че превъзхожда и мнозина други. Наблюдаваше отстрани техниката на успяващите в „отскачащата ябълка“, а Алиена на свой ред наблюдаваше него. Обичаше го особено. Джак беше някъде на неговата възраст, когато за първи път го бе срещнала и Томи толкова приличаше на него като момче. Гледката и навя носталгични спомени от детството. Джак искаше Томи да стане строител, но той засега не показваше интерес към строенето. Само че имаше още много време.

Най-сетне той пристъпи към кацата. Наведе се и бавно сниши глава с широко отворена уста. Бутна избраната ябълка под повърхността, натопи цялото си лице и след това се изправи тържествуващо с ябълката между зъбите си.

Томи успяваше във всичко, което си наумеше. В нагласата му имаше малко от дядо му, граф Бартоломю. Притежаваше много силна воля и донякъде непоклатимо чувство за правилно и грешно.

Сали пък бе наследила повече от добродушния нрав на Джак и презрението му към наложените от човека правила. Когато Джак разказваше на децата истории, Сали винаги съчувстваше на неудачника, докато Томи беше по-склонен да го съди. Всяко от децата имаше от характера на единия родител и външността на другия: весело щастливата Сали имаше правите черти и тъмните сплетени къдрици на Алиена, а решителният Томи имаше светлочервената коса на Джак, бялата кожа и сините очи.

Сега Томи извика:

— Ето го и чичо Ричард!

Алиена се обърна рязко и проследи погледа му. И наистина, брат й, графът, навлезе през моравата с шепа рицари и скуайъри. Алиена се ужаси. Как имаше дързостта да покаже лицето си след онова, което бе причинил на Филип с кариерата?

Той спря при кацата, усмихна се на всички и се здрависа.

— Опитай се да хванеш ябълка, чичо Ричард — рече Томи. — Сигурно ще можеш.

Ричард топна глава в кацата и се изправи с ябълка между здравите си зъби и намокрената си руса коса. Винаги беше по-добър в игрите, отколкото в реалния живот, помисли си Алиена.

Нямаше да му позволи да продължи все едно, че нищо лошо не е направил. Други хора можеше и да ги е страх да кажат каквото и да било, защото беше графът, но за нея си беше просто глупавото братче. Той се приближи да я целуне, но тя го избута назад с думите:

— Как можа да откраднеш кариерата от приората?

Джак, разбрал, че ще има свада, хвана децата за ръце и ги отведе по-надалече.

Ричард я гледаше обидено.

— Цялата собственост беше върната на тези, които са я притежавали…

— Не ми пробутвай това — прекъсна го Алиена. — След всичко, което Филип направи за теб!

— Кариерата е част от наследството ми — отвърна той. Погледна я и заговори по-тихо, за да не ги чуват други. — Освен това парите, които взимам от продажбата на камъни ми трябват, Али.

— Защото непрекъснато ходиш само на лов!

— Но какво друго да правя?

— Трябва да се погрижиш земята да носи доход! Толкова неща има да се направят — да се възстановят щетите от войната и глада, да се въведат нови земеделски методи, да се разчиства гора и да се пресушават блата — така ще си увеличиш богатството! Не като откраднеш кариерата, която крал Стивън даде на приората Кингсбридж.