Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Озърна се за оръжие. Погледът й мерна купчината дърва до огнището. Грабна една тежка цепеница.

Алфред отново замахна към Ричард. Ричард се дръпна назад. После, докато ръката на Алфред все още бе изпъната, Ричард го сграбчи за китката и дръпна. Алфред залитна напред, изваден от равновесие. Ричард го удари няколко пъти, много бързо, с двата юмрука по лицето и тялото. На лицето му имаше жестока усмивка — усмивката на човек, който си отмъщава. Алфред започна да хленчи и вдигна ръце да се предпази отново.

Ричард се поколеба, тежко задъхан. Алиена си помисли, че това ще е краят. Но изведнъж Алфред нападна отново, с изненадваща бързина и този път върхът на ножа перна бузата на Ричард. Той скочи ужилен назад. Алфред настъпи, вдигнал ножа високо. Алиена разбра, че ще убие Ричард. Втурна се към Алфред и замахна с цепеницата с всичка сила. Не улучи главата му, но го удари в левия лакът. Чу как изпращя дървото в костта. От удара ръката му изтръпна и ножът изпадна от пръстите му.

Краят беше ужасно бърз.

Ричард се наведе, замете с ръка ножа на Алфред и със същото движение го вдигна под защитата му и го прониза в гърдите с ужасна сила.

Камата затъна до дръжката.

Алиена зяпна с ужас. Беше убийствен удар. Алфред заквича като заклано прасе. Ричард изтръгна ножа и кръвта бликна от дупката в гърдите му. Алфред отвори уста да изврещи отново, но звук не последва. Лицето му пребледня, а след това посивя, очите му се затвориха и той падна на пода. Кръвта попи в тръстиката.

Алиена коленичи до него. Клепачите му трепнаха. Още дишаше, но животът се изцеждаше от него. Тя вдигна очи към Ричард, застанал над двамата и тежко задъхан.

— Той умира.

Ричард кимна. Не беше трогнат особено.

— Виждал съм по-добри мъже да умират. Убивал съм мъже, които по-малко са го заслужавали.

Алиена беше потресена от жестокостта му, но не отвърна нищо. Просто си спомни първия път, когато Ричард уби човек. Беше след като Уилям взе замъка и двамата с брат й бяха по пътя за Уинчестър, а двама крадци ги бяха нападнали. Алиена бе промушила единия крадец, но бе принудила Ричард, едва петнайсетгодишен, да нанесе удара на сетната милост. „Ако е безсърдечен, кой го направи такъв?“ помисли си тя гузно.

Отново погледна Алфред. Той отвори очи и отвърна на погледа й. Почувства се почти засрамена от това колко малко състрадание изпитваше към този издъхващ човек. Помисли си, докато гледаше в очите му, че той самият никога не е бил състрадателен, нито прощаващ, нито щедър. Подхранвал беше своите негодувания и омрази през целия си живот, и беше извличал удоволствие от актове на злоба и мъст. Каза си: „животът ти можеше да е различен, Алфред. Можеше да си добър със сестра си и да простиш на доведения си брат за това, че е по-умен от теб. Можеше да се ожениш по любов, вместо за отмъщение. Можеше да си верен на приор Филип. Можеше да си щастлив.“

Очите му изведнъж се разшириха и той изпъшка:

— Господи, боли.

Искаше й се просто да побърза и да умре.

Очите му се затвориха.

— Това е — каза Ричард.

Алфред спря да диша.

Алиена стана.

— Аз съм вдовица.

Алфред бе погребан в гробището на приората Кингсбридж. Беше желание на сестра му Марта, а тя бе единственият му кръвен родственик. Също така бе единственият наскърбен човек. Алфред никога не беше се държал добре с нея и тя винаги беше търсила обич и закрила от доведения си брат, Джак. Но все пак искаше да го погребат някъде наблизо, за да може да навестява гроба. Когато спуснаха ковчега в земята, плака само Марта.

Джак изпитваше облекчение, че Алфред вече го няма. Томи, застанал с Алиена, бе остро заинтригуван от всичко — беше първото му семейно погребение и всички траурни ритуали бяха нови за него. Сали беше пребледняла и уплашена, стиснала ръката на Марта.

Ричард също бе тук. Каза на Алиена по време на опелото, че е дошъл да помоли Господ за прошка за убийството на зет си. Не че чувствал някаква вина, побърза да добави: просто искал да е в безопасност.

Алиена, чието лице все още бе отекло и подуто от последния бой на Алфред, си спомни покойника както го беше видяла при първата им среща. Беше дошъл в Ърлскасъл с баща си, Том Строителя, Марта, Елън и Джак. Алфред вече беше побойникът на семейството, едър и силен като бик, хитър и малко злобен. Ако Алиена си бе помислила тогава, че един ден ще се ожени за него, сигурно щеше да е изкусена да се хвърли от бойниците на замъка. Не беше си представяла, че изобщо ще види това семейство отново, след като напуснаха. Но и тя, както и те, накрая се озоваха в Кингсбридж. Двамата с Алфред бяха учредили енорийското настоятелство, което сега бе толкова важна институция в живота на града. Точно тогава Алфред й беше предложил. И на сън не беше й хрумвало, че може да е мотивиран по-скоро от съперничество със заварения си брат, отколкото от желание да я има. Тогава му бе отказала, но по-късно той бе открил начин да я манипулира и я бе убедил да се ожени за него с обещание да издържа брат й. Връщайки се назад, сега тя чувстваше, че Алфред си бе заслужил разочарованието и унижението от брака им. Мотивите му бяха безсърдечни и наградата му бе липса на любов.