Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Филип протегна ръка.

— Покажи ми указа.

Уилям го подаде. Бяха на няколко разтега един от друг. За миг положението изглеждаше безизходно, докато никой от двамата не искаше да отстъпи. След това Уилям се предаде, изкачи няколкото стъпала и връчи указа на Филип.

Той го прочете и го върна.

— Това не ти дава правото да нападаш манастир.

— Дава ми правото да арестувам Ричард.

— Той помоли за убежище.

— Аха. — Уилям не изглеждаше изненадан. Кимна все едно, че беше чул потвърждение на нещо неизбежно и взе няколкото стъпала обратно. Когато заговори отново извиси глас, за да го чуят ясно. — Уведомете го, че ще бъде арестуван в мига, в който напусне приората. Пълномощниците ми ще бъдат поставени в града и извън замъка му. Запомнете… — Огледа събралата се тълпа. — Запомнете, че всеки, който посегне на пълномощник на шерифа, посяга на слуга на краля. — Обърна се отново към Филип. — Кажете му, че може да остане в убежището колкото обича, но поиска ли да напусне, ще трябва да се изправи пред закона.

Последва мълчание. Уилям заслиза по стъпалата и прекоси двора на магерницата. Думите му бяха прозвучали за Алиена като присъда за затвор. Тълпата се разтвори пред него. Той я погледна самодоволно и я подмина. Отиде до портата и се качи на коня си. Даде заповед и подкара навън, като остави двама от войниците при портата.

Когато Алиена се обърна, Филип стоеше до нея и Джак.

— Идете в къщата ми — каза той тихо. — Трябва да обсъдим това.

И се върна в магерницата.

Алиена остана с впечатлението, че тайно е доволен от нещо.

Възбудата беше приключила. Строителите се върнаха на работа, като си говореха оживено. Елън отиде в къщата, за да е с внуците. Алиена и Джак тръгнаха през гробището, заобиколиха строежа и влязоха в къщата на Филип. Седнаха на една пейка да го почакат. Джак долови тревогата й и я прегърна утешително.

Алиена огледа наоколо. Бавно с годините в къщата на Филип беше ставало все по-удобно за живеене. Все още обзавеждането изглеждаше оскъдно, според нормите за графски покои в замък, да речем, но не беше толкова аскетично като някога. Пред малкия олтар в ъгъла имаше малка рогозка, за да пази коленете на приора по време на дългите нощи в молитва, а на стената зад олтара висеше сребърен кръст, инкрустиран със скъпоценни камъни, който трябваше да е скъп дар. Нямаше да навреди, ако Филип заживееше малко по-естествено на стари години, помисли си тя. Може би така щеше да е по-леко и за другите.

След малко Филип влезе с притеснения Ричард след него. Ричард заговори веднага:

— Уилям не може да направи това, това е лудост! Аз заварих Алфред да се опитва да изнасили сестра ми — държеше нож в ръката си — замалко да ме убие!

— Успокой се — каза му Филип. — Нека поговорим за това кротко и да се опитаме да преценим какви са опасностите, ако има такива. Защо не седнем всички?

Ричард седна, но продължи да говори:

— Опасности ли? Никакви опасности няма. Един шериф не може да затвори граф за каквото и да било, дори за убийство.

— Ще се опита — отвърна Филип. — Хората му ще чакат извън приората.

Ричард махна с ръка пренебрежително.

— Мога с вързани очи да мина покрай хората на Уилям. Те не са проблем. Джак би могъл да ме чака извън градската стена с кон.

— А като стигнеш до Ърлскасъл?

— Същото. Мога да се промъкна покрай хората на Уилям. Или да накарам моите хора да излязат да ме посрещнат.

— Звучи успокоително. А после какво?

— После нищо — каза Ричард. — Какво може да направи Уилям?

— Ами, все пак има кралски указ, който те призовава да отговаряш по обвинение в убийство. Ще се опита да те арестува в момента, в който напуснеш замъка.

— Ще ходя навсякъде с ескорт.

— А когато провеждаш съд, в Шайринг и на други места?

— Същото.

— Но ще се съобразява ли някой с решенията ти, като знае, че ти самият бягаш от закона?

— Би трябвало — отвърна мрачно Ричард. — Би трябвало да помнят как Уилям налагаше решенията си, докато беше граф.

— Може да не ги е страх толкова от теб, колкото ги беше страх от Уилям. Може да си мислят, че не си толкова кръвожаден и зъл като него. Надявам се да се окажат прави.

— Не разчитай на това.

Алиена се намръщи. Не беше присъщо за Филип да е толкова песимистичен… освен ако имаше по-дълбок мотив. Подозираше, че подготвя почвата за някакъв план, който криеше в ръкава си. „Готова съм да се обзаложа“, помисли си тя, „че кариерата по някакъв начин ще се окаже замесена в това.“